Останала сама в стаята си, както и през всички предишни дни, тя сложи на бюрото до телефона дървения дядка, примижа, погледна го скептично.
— Какво, дърто, още ли вървиш? Викаш и мене, а? Къде да те последвам? Към старческото безделие ли? Май Афоня те е подучил по-бързо да ме пратите в пенсия, а? Няма да дочакате!
Именно: няма да дочакате! Афоня мечтаел по-скоро да се отърве от нея? Нищо, Настя има още време и през това време ще успее здравата да му лази по нервите. Не нарочно, разбира се, не нарочно, просто ще прави това, което смята за нужно и правилно, и упорито ще отстоява мнението си, а Афоня — както иска. Не може да я уволни, никой няма да му позволи да уволни оперативен работник с такъв стаж като на Каменская, ако този оперативен работник не е алкохолик и не е извършил престъпление. Не му харесвало да работи с бившата си състудентка — е, никой не го спира, нека той да напусне.
Настя Каменская открай време не беше романтична дама и не живееше в очакване на чудо. От опит знаеше, че има три варианта на процеса по разкриването на едно престъпление. Вариант първи: престъплението се разкрива веднага, по горещите следи. Вариант втори: престъплението се разкрива дълго, точи се, постепенно се натрупва информация и външно изглежда така, сякаш случаят не помръдва, но това впечатление е измамно; в един момент количеството на събраната информация и проведените оперативни мероприятия преминава в качество — по законите на диалектиката, и тогава събитията започват да се случват едно след друго, докато накрая довеждат до залавянето на престъпника. И вариант трети: незнайно защо, престъплението не ще и не ще да се разкрие, докато изведнъж не ви спохожда божествена случайност.
Други варианти няма. Наличните три могат да се съчетават в различни комбинации, но четвърти няма да намерите. И чудо няма да стане, това Настя го знаеше със сигурност.
И все пак често се улавяше, че го очаква това чудо, макар и подсъзнателно, но го очаква. Както се оказа, беше го очаквала и днес, когато Чеботаев се обади по телефона и каза, че е готов да й покаже материалите във връзка със Сафронов. Ето сега тя ще сложи пред себе си тези материали, ще извади записките си, ще сравни биографиите на Егор Виталевич и неговата покойна съпруга и най-сетне ще намери точката, в която техните пътища някога са се пресичали. От тази точка ще може да продължи с голяма скорост, защото именно в нея се крие тайната на средството, с чиято помощ Елена Шчоткина толкова бързо се е омъжила. Именно в тази точка лежи началото на шантажа.
Но колкото и да е печално, чудото не стана. Егор Сафронов имаше най-обикновена биография, като хиляди подобни. Родил се, учил, оженил се, отначало за първи път, после за втори. Неосъждан, непривличан под отговорност. В качеството на потърпевш не е бил, тоест, не е бил жертва на престъпления. Завършил икономическо-статистическия институт, известно време работил като счетоводител в голяма строителна фирма, после решил да напусне и сам да започне бизнес. За първия си бизнес проект получил кредит, бизнесът потръгнал повече от успешно, Сафронов се разплатил с банката навреме и започнал полека-лека да разширява начинанието си. Имало възходи, имало и провали, особено през паметната деветдесет и осма, но той се удържал на крака, макар и с много усилия, цяла година си близал раните и отново закрепнал. И ако бизнесът му по никакъв начин не можел да се нарече едър, не бил и съвсем дребен: все пак два фризьорски салона — и двата в центъра на Москва, с постоянна клиентела и високи цени, салон за красота — вярно, по-скромен, и кафене в съдружие с Уразов, много печелившо.
И двете бивши съпруги на Сафронов се омъжили след развода с него, за Егор Виталевич се изказват сдържано, но не враждебно. Да, доста труден характер, много работел и затова невинаги бил нежен, ласкав и внимателен, но не бил и говедо, не. Така че те не можели да кажат нищо лошо за него.
Андрей Чеботаев и двамата му колеги оперативни работници бяха извършили огромна работа, включително бяха проверили дали Елена Шчоткина е посещавала принадлежащите на Сафронов фризьорски салони, преди да започне работа в салона „Нимфа“. Но дори по този случаен начин пътищата им не се били пресекли; никой от фризьорите не си спомнял Елена. Всички я видели или на сватбата, или по-късно, така че лицето й не било познато на никого.
Край, задънена улица. Линията, която бе изглеждала толкова перспективна, беше изследвана, а резултат все още нямаше.
Но това е невъзможно… Защо да е невъзможно? Защото тя, Настя Каменская, тази страхотна умница, никога не греши? Оперативните работници издирват любовниците на Шчоткина, за да проверят две версии: отмъщение и кражба на нещо ценно от апартамента й, третата версия — шантаж — оставаше да провери Настя, просто защото Чеботаев и неговите момчета не вярваха в нея и не искаха да я разработват. Ха, че тя да не би да се обижда? Толкова добре го измисли, а те не вярват… Ами нека не вярват, нали не тя трябва да разкрие престъплението, нейната задача е да контролира и да помага, така че ето, помага според собствените си съображения, а щом нейната помощ не им трябва, да си гледат работата. Дори така й е по-лесно…