Тя погледна с омраза безбройните листчета, картончета и схеми, с които бе отрупано бюрото й. Такава огромна работа — и всичко нахалост. Единайсет и половина вечерта е, отдавна й е време да си е вкъщи, а тя като глупачка седи над тези листчета и търси ли, търси нещо, но незнайно какво.
Тя заряза добрия тон, набра номера на Андрей Чеботаев. Ако спи, толкова по-зле за него.
— Андрюша, сигурен ли си, че си събрал всичко възможно за Сафронов?
— Господи, Настя… Какво още искаш от мен, а? Кръвчицата ми изпи! Аз дори научих, че в пионерския лагер Сафронов три години поред е ставал шампион на скок на дължина. А на теб и това не ти е достатъчно. Какво сега, да проучвам каква марка памперси му е купувала майка му, когато още се е напикавал?
Кой знае защо, именно тези памперси я накараха да избухне.
— А знаеш ли защо ти смуча кръвта? — закрещя тя в слушалката. — Защото ти и твоите колеги на първоначалния етап сте се държали като пълни идиоти, като глупаци! Сафронов е гледал как работите и е разбирал, че няма да има полза от вас! Затова се е обадил на приятелчетата си в министерството да поемат случая! Ако не се е съмнявал във вашата добросъвестност и компетентност, не би се обадил никъде и ти сега нямаше дори да се сещаш за мен! Разбра ли, кретен такъв?
Тя чуваше гласа си сякаш отстрани и се ужасяваше: нима тя, Настя Каменская, можеше да се държи по махленски? Какво й става? Какво право има да крещи на Андрей? Да, и той, и другите детективи, и малкият следовател Герасимчук, и експертите — всички са действали не както трябва, Настя си го изясни и сега е сигурна за тези неща, но нали това не означава, че може да им крещи почти месец по-късно. Изобщо не бива да се държи такъв тон — никога, на никого и за каквото и да било. Обикновено за такова тежко престъпление — като убийство — накрак отива някой от началниците, но Сафронов е извикал милицията около осем часа сутринта в неделя, а всеки милиционер знае каква е дежурната група след денонощието срещу събота. Пиещите запразняват от петък вечер, в събота продължават и си оправят махмурлука, всичко това е съпроводено от сбивания, скандали и търсене на зазяпали се минувачи, от които може да се заеме недостигащата за пълно алкохолно удовлетворение сума. В неделя, малко преди края на веселото дежурство, всички членове на групата са били напълно скапани, вече две не са виждали, а оставащите до края на смяната няколко часа не са обещавали никакво напрежение, защото в неделя сутрин всички спят — и пиещите, и непиещите, и престъпниците, и техните жертви. Били са уморени и отпуснати, мечтаели са да се приберат, да хапнат, да се изкъпят и да се проснат да спят. И не щеш ли — труп. И началникът не е отишъл с тях, защото повече от останалите е жадувал за почивка и е започнал да осъществява замисленото още от шест часа сутринта. До шест е носел бремето на ръководството в компанията на пристигнал от друг град приятел, с когото не се е виждал от няколко години, така че е ясно, че не е издържал до края на смяната.
Разбира се, всичките тези обстоятелства не означават, че на местопрестъплението може да се работи през пръсти и как да е, но Настя все пак се срамуваше и заради думите, и заради тона си. Какъв ти тон, направо крясък. Позор! Срамота! Съвсем се е разпасала, дава воля на внезапно раздразнение, губи контрол над себе си. Дърта развалина с изхабени нерви, истеричка такава.
На всичкото отгоре сама си противоречи. Ако Сафронов е виновен за убийството на жена си, той трябва да е заинтересован върху разкриването на престъплението да работят скапани детективи. А щом това не го е задоволявало, щом се е обадил на приятел в министерството, значи няма отношение към убийството. Тогава защо тя седи тук и се занимава с врели-некипели, търсейки поводи за шантаж? С какво изобщо се занимава? Вече съвсем е изперкала, работата не й върви, а крещи на Андрей като луда. Време й е за пенсия, а не да поучава млади оперативни работници.
В слушалката отдавна писукаха къси сигнали, а тя още я гледаше, вцепенена от страх пред собственото си поведение. Внимателно я постави на вилката. До телефона стоеше дядката и укорително клатеше глава…