Владислав я погледна с интерес.
— Искаш да кажеш, че момчето се кани да…
— Именно, Владичек, именно. Момчето иска да унищожи лелката. А тъй като тя е осъждана, задачата се опростява, защото нашата правораздавателна система обожава да стоварва вината за всяко престъпление върху вече осъждани хора. Младежът е достатъчно умен, за да компрометира новата жена на баща си — и готово, тя отново ще се озове на топло. И тогава всичките нейни спечелени хонорари ще отидат при таткото, тъй като каквото и да се е случило, те са спечелени с честен труд и не подлежат на никаква конфискация. А таткото, убит от мъка, ще приеме в бащините си обятия несправедливо обиденото и отлъчено от семейството синче. И ще подели паричките с него. Как ти се вижда тази история?
— Бива си я! — възхити се Стасов. — Ти ли я съчини?
— Аз.
— Отдавна ли?
— Току-що. И ако следваме логиката на тази история, опасност за Екатерина Сергеевна може да представлява всяка постъпка на Василий и всеки негов контакт, дори най-невинният и открит контакт. Така че ще трябва да провериш пенсионера Галкин.
— Слушай, а ти самата вярваш ли в тази история? — озадачено попита Владислав.
— Има ли значение, Владик? Важното е ти да повярваш в нея.
Стасов помисли минута-две, допи си чая, погледна колебливо последния бонбон, осиротял в чинийката, после мъжествено побутна тази чинийка към Настя.
— Значи така, прекрасна моя. Хайде да се разберем за едно нещо. Ти не вярваш в тази история. И аз не вярвам. Но мога да направя така, че в нея да повярва, макар и на ниво допустимост, Екатерина Сергеевна, така че тя да ми възложи да проверя контакта на Василий с Галкин. Ако тя сама вземе такова решение и доброволно се съгласи да плати тази част от работата, моите момчета ще я свършат. Но аз няма да настоявам пред Славчикова или да я притискам. Това е последната ми дума.
Този вариант напълно я задоволяваше.
В края на деня я повика полковник Афанасиев. Заедно с него в кабинета му Настя видя Петя Илин, новия служител, който бе дошъл на работа в отдела само преди месец. Петя беше симпатичен млад мъж на двайсет и пет години, вярно, още нямаше кой знае какви умения, но май се стараеше.
— Каменская, прехвърлям Илин във вашето отделение, въпросът е съгласуван с Доценко. Да работи заедно с теб и Зарубин по случая с писателя. Още едни ръце няма да ви попречат.
Вярно е, ръцете в повече никога не са излишни. Наистина добре би било към ръцете да върви и глава, но това, както се казва… С една дума, на харизан кон зъбите не се гледат.
— Добре, Вячеслав Михайлович. Илин веднага ли започва?
— Защо да протакаме? Води го в кабинета си, въвеждай го в случая, товари го със задачи.
Много й се искаше да научи защо Афоня е взел такова решение. Иска по случая с убийството в апартамента на Богданов да работят повече хора? Похвално е, но нали в техния отдел, оглавяван от Миша Доценко, има и други служители. Иска новакът да поработи край стари служители, каквито няма в неговия отдел, та да се понаучи, да набере опит? И това е похвално. Само че защо не е помислил за това, когато Петя току-що е започнал работа в отдела? Да го беше назначил веднага при Доценко — и никакви грижи. Какво ли трябва да е станало, та началникът да прехвърли служител от един отдел в друг? Какво ли не. Но Настя искаше да знае какво точно.
Тя помоли Илин да дойде при нея след половин час и отиде при Коротков. Юрка сигурно знае, все пак е заместник-началник.
— Ами той сам поиска — обясни й Коротков. — Първо дойде при мен, хленчи тук два часа, че нали, би искал да поработи заедно с Каменская, защото в своя отдел нищо няма да научи, там са само младоци, а ти имаш такава репутация, такава слава и така нататък. Изпратих го при Афоня, той е началник, той да решава, този въпрос не е в моята компетенция.
Обяснението се стори на Настя съмнително, макар че ако ставаше дума за страничен човек, щеше да го приеме безрезервно. Но за страничен, а в случая ставаше дума за нея. Тя, видите ли, имала репутация, слава, с нея, разбирате ли, младите смятали за чест да работят, да събират от нея ум и разум. Глупости! Не може да е така.