От момента на извършването на престъплението бяха минали само три дни, събраните материали все още бяха малко и запознаването на новия служител с тях отне само около час и половина.
— Една от работните версии се състои в това, че убийството на Глафира Лаптева е извършено, за да бъде открадната калаена фигурка от колекция. Зарубин намери майстора, който е изработил колекцията; майсторът твърди, че фигурката е била най-обикновена, без секрети и тайници. Но от момента, когато тя се е появила в дома на Богданов, е минала година, могли са да я преправят. Версията има вариант: убийството е извършено с други мотиви, но убиецът е видял колекцията и е откраднал фигурката, съблазнил се е. Зарубин е видял при майстора ескизи и цветни снимки — този ринда наистина е най-яркият войник, синьо-бял, много красив. Така че Сергей сега отработва тази линия, обикаля местата, където се събират колекционери, и проучва дали някой не се е опитвал да продаде или размени риндата.
— Но ако фигурката е преправяна за тайник, Богданов не може да не знае това — напълно резонно забеляза Илин. — Кой друг я е давал за преработка, ако не той.
— Може да е самата Лаптева.
— Ами тя защо? — учуди се Петя. — Да не би да е имала нещо за криене?
— Точно това не знаем. Богданов уверява, че тя е нямала какво да крие, във всеки случай от него, те са живеели задружно и са си имали доверие. Но Богданов може, първо, да лъже, и второ, да не знае нещо. Обискът в жилището на Лаптева не ни даде нищо, там няма никакви следи старицата да е имала нещо скрито-покрито: нито странни бележки, нито подозрителни телефонни номера, нито неуместни предмети. Но още е рано да правим окончателни изводи. Така че ето твоята част от работата: да намериш в Москва майстори, които биха се заели с преработване на калаена фигурка в тайник. Може да се окаже, че такава работа са им поръчвали или Лаптева, или дори самият Богданов. Ясна ли е задачата?
— Ъхъ. Анастасия Павловна, а вие чели ли сте техните книги?
— Чии книги? — не схвана веднага Настя. — На Богданов и компания?
— Да, на Василий Богуславски.
— Не, не съм. Защо?
— Аз съм ги чел. Страхотни са! Обаче ми е интересно откъде вземат сюжетите. Измислят ли ги, или им ги подсказват познати от следствието и милицията?
— Не знам — усмихна се тя. — Това някак не ме вълнува много. Имаш ли други въпроси?
— Не. Тоест… А може ли да разговарям с тях? Сигурен съм, че вие постоянно се сещате за нови и нови въпроси към тях, нека аз да разговарям.
— Добре — съгласи се Настя. — Няма проблеми. Защо, наистина ли ти е толкова интересно?
— Разбира се! Никога през живота си не съм виждал жив писател, а тези са цели трима, и то какви! Бих ги попитал и за сюжетите.
— Има си хас — позасмя се тя, — ще се престориш на техен фанатичен почитател, ще ги засипеш с комплименти, а после ще им предложиш услугите си: да ги снабдяваш със страшни истории, и то се знае, не безвъзмездно. Искаш да припечелиш по този оригинален начин, така ли?
Стана й скучно. И малко неприятно. Нима хлапакът именно за това бе поискал да работи в техния отдел?
Вероятно в този момент изразът на лицето й се промени, защото Петя стана сериозен и дори се смути. А в гласа му като прикритие на смущението прозвуча предизвикателство:
— Не бях се сетил за това, но благодаря, че ми го подсказахте.
Да бе, не бил се сетил… Да го разправя на старата ми шапка. Къде са тези, безкористните? А? Има много да ги търсим.
Очите на Настя се затваряха, главата й току клюмваше право върху отворената книга, която четеше, лежейки, а Льошка още не си лягаше, седеше в кухнята с някакви книжа и работеше.
— Льоша — жално захленчи тя, — скоро ли ще си легнеш?
— Не ме чакай, гаси и спи — извика той.
— Не искам без теб… Да не съм жаба — при жив съпруг да заспивам сама?
Чу се скърцането на отместен стол, после стъпките на Льошка. Чистяков надникна в стаята, сетне дойде и приседна на крайчеца на дивана, взе книжката от Настя, сложи я на масата и грижливо зави жена си с олекотената завивка.
— Асечка, утре ще опонирам пред научния съвет във Верешчагинския институт по една много спорна докторска дисертация. Академичен институт, там всичко е сериозно, нали разбираш. Трябва да се подготвя добре.
Нещо щракна и направи контакт в главата й, сякаш дори пръснаха искри.
— Искаш да кажеш, че институтът „Верешчагин“ влиза в Академията на науките? — предпазливо попита тя, като внимателно подбираше думите си. Кой знае защо, тази предпазливост сега й се стори абсолютно необходима.