За забавлението обаче грешеше. Беше в добро настроение, неотдавна си беше взел дозата и бе готов да обича всички, затова някак бе позагубил способността си да се съпротивлява и само след два часа непринуден разговор започна да се предава. Че защо да се напряга напразно? Не беше обрал онзи терен, е, чопна фигурката, чопна я по навик, че беше много красива, ама цената й — три копейки, срамота е да наречеш такъв размер на щета дори незначителен, а за незаконно проникване в жилище не осъждат на много и дори не те пращат в затвора, задоволяват се с условна присъда. И изобщо сега е дрогиран, нямат право да го разпитват, всеки адвокат после ще се вкопчи в това, пък и те поначало не го разпитват, просто разговарят с него, а когато е за протокол и в трезво състояние, той нищо няма да каже, грамотен е вече, знае кое как става.
Ето защо той усуква около два часа и разказа за мъжа, който го бе наел да влезе в апартамента и да сложи подслушвателно устройство. Не, Мишаня не му знае името, представи се като Анатолий, но сигурно го е излъгал. И адреса му не знае. Виж, колата я помни, защото я е виждал неведнъж и дори известно време седя в нея. И номера й запомни, то не че един наркоман има памет, ама си го записа за всеки случай — да не би оня да фъсне и да не му плати.
Подробно и с известно чувство за хумор обясни как си бе изгледал очите по собственика на жилището и бабата, домашната помощничка, за да научи режима им и да избере най-удобното за проникване време; как бе проверявал за аларма; как бе преценявал през коя врата е по-удобно да се влезе — от предното стълбище или от задното, и защо бе избрал вратата откъм задното стълбище.
— Гледам — бабата изобщо не използва задното, собственикът също, та си помислих, че ако работя с подбрани ключове, после никой няма да забележи, че бравата е започнала леко да заяжда. Вярно, имаше опасност вратата да е затворена отвътре с резе, но опитът пари не струва, имах достатъчно време при нужда после да вляза от предното. Лесно подбрах ключа, там нямаше никакви сложни брави.
Муцуната така се увлече в разказването, че дори обясни как е оглеждал кухнята, през която е трябвало да мине: бил много гладен, а на печката имало тенджера, вдигнал капака — борш; бръкнал с мръсните си ръце, измъкнал мръвка с кокалче и изял месото веднага, а кокалчето пъхнал в джоба си, за да не оставя следи. Спрял се пред витрината, зърнал фигурките, откраднал една. Че какво? Красивичка била. Трябвали му пари — шитнал я за сто рубли, все е нещо.
— Да не оставяш следи, а — промърмори Сергей Зарубин. — Браво бе, герой на престъпния свят. Погледни си ръцете. Кога си ги мил за последен път? По тях има повече мръсотия, отколкото в кофа за боклук. Боршът се е вкиснал. Наврял си мръсните си ръце в него и той се е вкиснал. Знаеш ли каква дандания е вдигнала бабата? Искала е да вика милиция, уплашила се е, че някой прави опит да ги отрови. На кого си дал ключа от задния вход?
— На никого — бързо отговори Мишаня. — Честен кръст, на никого.
— Я стига — махна с ръка Сергей, — и без това разказа всичко. За ключа определено никой няма да те съди, нали не си го откраднал, само си споделил, че ето, този ключ става на бравата.
— Ама не съм го давал на никого, к’во приказваш, началство!
— Слушай, Муцуна, писна ми от теб. Щом мълчиш за ключа, значи подозираш, че работата не е чиста, а може и да си знаел за подготвяното убийство. Това е лошо, може да си имаш неприятности. А ако ми кажеш всичко честно, излиза, че си нямал представа за какво става въпрос, съвестта ти е чиста и изобщо не разбираш защо трябва да го криеш. Е? Разбираш ли защо трябва да криеш от милицията, че са ти поискали ключа от онзи апартамент?
— Не — честно призна Муцуната, който почти веднага се оплете в тази дълга фраза и наистина нищо не разбра.
— Разказвай тогава.
Излизаше, че трябва да разкаже. Вярно, нещо не му беше ясно, но нали стана така, че той, Муцуната, отговори на въпроса — и веднага излезе, че ще трябва да разкаже. В това отнесено състояние логиката, която открай време не беше силна страна на Мишаня, сега съвсем му убягваше.
— Ами все същият този човек ми го поиска. По-точно, не го поиска, а ми даде пари срещу ключа. Един вид, купи го.
— Много пари ли ти даде? — поинтересува се Зарубин.