— Ами… Само за две дози.
Придружен от същите оперативни работници, Мишаня Шарило отиде до дома си и сред купчината натурии и боклуци накрая намери листчето, а по-точно — празен пакет от цигари „R1“, на който бе записал номера на колата. Името и адресът на собственика й станаха известни десетина минути по-късно, а след още един час Вячеслав и Елизавета Боровенко седяха в кабинета на следователя. По-точно, при следователя седеше мъжът, а с жена му разговаряше в съседната стая Зарубин.
Съпрузите Боровенко не очакваха, че всичко ще свърши толкова бързо и безславно. Двамата бяха прочели в живота си много книги, включително криминални, и всеки път недоумяваха, когато престъпниците в тях започваха да си признават за извършеното. Защо? Глупост някаква. Седи си, мълчи или твърдо повтаряй предварително подготвената история, не отстъпвай ни на йота и никой никога няма да докаже вината ти.
Мислеха, че това е лесно. Колко се лъжеха…
Наказателното дело във връзка с открития труп на журналиста Игор Нестеров е било възбудено преди повече от година и след няколко месеца прекратено. От една страна, уж не е имало никакви съмнения в неговото самоубийство — налице било и предсмъртно писмо, и заключение на съдебномедицинската експертиза, че Игор Нестеров е приключил с живота си доброволно. Хвърлил се от прозорец на единайсетия етаж. Но обществеността, особено пишещата, не вярва много-много на самоубийствата на журналисти, така че дебелата папка с делото беше претъпкана с писма, обръщения и протоколи от разпити на колеги по перо, в които се твърдеше: Нестеров е бил убит, не се е хвърлил сам, някой му е помогнал. Някой не му е простил шумните разобличения, искал е да възпрепятства по-нататъшното публикуване на вече събраните материали.
Свидетелствата и ходатайствата са звучали убедително, защото Нестеров водел в един седмичник рубрика, озаглавена „Незавършена пиеса за механично правосъдие“, в която пишел за злоупотреби на служители от правоохранителните органи — милиция, прокуратура, съд. Не подминавал също митничари и данъчни служители. С една дума, всички си патили. Не е назовавал имена и градове, подавал е материалите във вид на пиеса с продължения, тоест, като художествено произведение, което не задължава никого с нищо, но реакцията на неговите публикации била твърде сериозна. Нищо че имената били променени, нищо че градът не бил споменат, но описанието на външността, на маниера на говорене, а най-важното — самите злоупотреби, често преминаващи в престъпления, били абсолютно истински и — за когото трябва — разпознаваеми. В редица случаи педантични и досетливи местни началници правели проверки и разобличавали тези отрепки, след което или ги уволнявали, или — което е по-лошо — ги давали под съд. В други случаи им се разминавало, но не било ясно дали завинаги, или само временно.
С една дума, причини за убийството на Нестеров имало повече от достатъчно, а причини за самоубийство никой не открил. Освен може би съпругата на загиналия, която не е подписвала никакви петиции, не е изпращала жалби за недобросъвестна работа на следствието и изобщо не е настоявала на версията за убийство. Но тя е само съпруга… Мъжът й загинал, на другия ден тя загубила детето, не го доизносила, психиката й се оказала неустойчива и — преждевременно раждане през двайсет и втората седмица от бременността. Дали й е било до жалби?
Следователят е работил честно и е стигнал до извода, че делото трябва да бъде прекратено поради липса на доказателства за престъпление. Наблюдаващият прокурор обаче е имал друго мнение, оформено под влиянието на външното въздействие, той е поддържал добри отношения с пресата и телевизията и не е искал да се кара с тях, затова делото не е било прекратено, а спряно „поради неустановяване на лице, подлежащо на привличане под наказателна отговорност“. Щом такова лице се появи или поне се мерне на хоризонта, производството по делото веднага ще бъде възобновено.
И ето че събраните, но непубликувани материали на Игор Нестеров по някакъв странен начин попадат при Василий Богуславски. И се намират хора, които са сериозно разтревожени от това. Съпрузите Боровенко назоваха тези хора, по-точно, не всички, а само един — Андрей Степанович Погодин, същия онзи началник, на когото те някога дали голям подкуп, за да не влезе ненагледното им синче в затвора за изнасилване. Но показанията на Боровенко не будеха особено доверие, защото след някои направени справки стана абсолютно неясно защо всъщност е трябвало да се тревожи Погодин. Материалите срещу него, както и срещу главния патологоанатом, началника на експертно-криминалистическия център и още редица служители, бяха отдавна публикувани, всички бяха получили наказанията си, бяха уволнени, а някои и осъдени. Какво повече?