— И изобщо, Юра, аз нищо не разбирам — оплака се Настя на Коротков, след като цял ден бе изучавала делото за самоубийството на Нестеров. — Някакви късчета, фрагменти, всеки поотделно уж е логичен, а като ги събереш заедно — нищо не излиза, няма цялостна картина.
— Добре — сговорчиво се съгласи Коротков, — хайде да прегледаме нещата едно по едно, току-виж, като четем на глас, картинката взела да се изяснява.
— Виж какво се получава. Ние имаме Андрей Степанович Погодин и от градското ни съобщиха къде живее той, че напълно процъфтява в бизнеса си и поддържа отдавнашни приятелски и делови отношения със Семьон Лвович Иваницки и неговата съпруга Алла Евгеневна. Приятелски семейства са, така да се каже. Нещо повече, злите езици твърдят, че Андрей Степанович има любовна връзка с Алла Евгеневна, но това, както се казва, не можем да го пришием към делото, просто информация. Погодин и съпрузите Иваницки са се занимавали с фалшифициране на наказателни дела, за което е писал Игор Нестеров в поредната си статия. Началникът на управлението за собствена сигурност при областното управление на вътрешните работи е реагирал на материала, но не са му достигнали сила и мъжество да доведе делото докрай, вследствие на което Погодин и семейство Иваницки били просто уволнени, но избегнали наказателната отговорност. До това място всичко е ясно.
— Ясно е — съгласи се Коротков. — Давай нататък.
— Минава много време, почти две години след тяхното уволнение, и те изведнъж проявяват интерес към материалите, останали от журналиста. За какво са им тези материали? Това е първата дупка в моите разсъждения.
— А къде е втората?
— Не ме прекъсвай, и без това умът ми се е пръснал в различни посоки. Погодин влиза в контакт със семейство Боровенко, заплашва ги, че ако материалите излязат на бял свят, а в черновите на Нестеров са назовани истинските имена, тяхното синче ще пострада. Боровенко му вярват и се захващат да помагат. Нали не познават правните тънкости и не се сещат, че ако въз основа на тези материали е било възможно някой да бъде привлечен под отговорност за фалшифицирането конкретно на делото, водено срещу техния син, синът отдавна би бил в затвора, защото фалшификацията щеше да бъде доказана и делото — насочено по новооткритите обстоятелства или по реда на надзора за преразглеждане. А щом засега всичко е мирно и тихо, значи по това дело е невъзможно да се докаже каквото и да било. По други дела е било доказано нещо и някой е бил обвинен, а по това всичко се е разминало. Но съпрузите Боровенко не разбират тези неща и сляпо вярват на Погодин: трябва да намерят материалите, инак синчето им ще бъде дадено под съд. Получават първата задача: да поставят подслушвателно устройство в жилището на Богданов, където съавторите се събират два пъти в седмицата и обсъждат сюжети за поредната книга. Това е разумно. После, както свидетелства Боровенко, Глафира Митрофановна случайно счупва апаратчето и подслушването на жилището става невъзможно. Тогава Погодин чрез някой си Николай, когото още не сме открили, предава на съпрузите Боровенко следващата задача: да счупят стъклата на колата на Богданов, и то не кога да е, а конкретно в момент, когато всички Богуславски са заедно. Например на пресконференция, на презентация, на парти. После им нареждат да направят фалшива бомба и да я подхвърлят на Богданов. И отново да го направят тогава, когато са се събрали съавторите. Защо? Какъв е смисълът? Това е втората дупка.
— Съгласен съм — отново кимна Юра, — наистина е дупка. Не мога да измисля обяснение. А има ли трета?
— И още как. Третата и главната — защо е била убита Лаптева? А че убийството на Глафира Митрофановна лежи някъде на същата плоскост, няма никакви съмнения: убиецът е влязъл през вратата на задния вход и ключа именно от тази врата два дни преди убийството Муцуната е продал на Вячеслав Боровенко. А Боровенко е дал ключа пак на същия Николай, дяволите го взели. Ясно е, че Николай е човек на Погодин, но въпросът е къде да го търсим.
— А Боровенко как са се свързвали с него? Сигурно по телефона. Значи, има някакъв номер.
— Юра, нима мислиш, че не сме проверили?
Настя ядосано запокити химикалката върху книжата на бюрото. Тя се търкулна и тупна на пода с леко глухо потрепване.
— Пилееш имущество — укорително я погледна Коротков. — И какво се получи в резултат на проверката?