— Ами нищо не се получи! Телефонът се намира в жилище, в което никой не живее, собствениците са си купили къща извън града и живеят там, от апартамента са изнесли всичките мебели, изобщо всичко, до последния пирон. Не идват в него, апартаментът е празен, засега не го продават, сигурно чакат цените да се покачат. А тъй като винаги е по-добре да продадеш жилище с телефон, отколкото без телефон, продължават да плащат за него, за да не бъде изключен.
— Живот си живеят някои хора — със завист проточи Коротков. — Едни се тормозят с години, защото нямат къде да живеят, а на други жилищата си стоят празни. А оставили ли са ключовете на някого? На съседи например? В такива случаи хората винаги оставят ключове — всичко се случва, теч или спукан радиатор.
— Проверихме — въздъхна безнадеждно Настя. — Ключ има съседката, но не го е давала на никого. Кълне се във всичко свято. Ама как може да се провери?
— Никак. Може да е чувала вратата на съседите да се отваря?
— Първо, Юра, тя нищо не е чувала, защото живее на по-долния етаж. Ако става дума за течове и спукани радиатори, има смисъл ключовете да се оставят само на съседите отдолу, защото другите съседи няма да научат за евентуален теч. Второ — ти само не умирай от завист, — това е мезонет, има две входни врати, едната на осмия етаж, другата — на деветия. На осмия етаж има още един апартамент, а на деветия — само този, така че който и да е влизал там, никой нито го е видял, нито го е чул. И нашият тайнствен Николай е влизал в празния апартамент именно през деветия етаж. Идвал е в точно уговорено време, носел си е апарат, изчаквал е обаждането и си е тръгвал. Или пък, когато е трябвало да бъде постоянно на линия, е стоял там няколко дни, без да излиза, но при това не е искал да дава истинските си телефонни номера. Ето, виж какво е записано от думите на Боровенко: „Николай най-често се обаждаше сам, но в периода, когато плътно подслушвахме апартамента на Богданов, аз можех да му се обаждам във всеки един момент, беше оставил номера си и ми беше наредил да му се обадя веднага щом науча у кого се намират материалите“.
Коротков замислено се почеса по слепоочието, обмисляйки чутото.
— Аска, нещо не схващам. Защо трябва да издирваме Николай, щом Погодин ще ни го предаде?
— Ох, Юрочка, страхувам се, че няма да получим такъв подарък. Погодин е опитен плъх, не можем да го хванем с голи ръце. С какви обвинения ще отидем при него? Показанията на Боровенко? А той знаеш ли какво ще отговори?
— Ъхъ — усмихна се Коротков. — Досещам се. Семейство Боровенко сами са се захванали с тази работа, защото се страхуват за съдбата на сина си. А сега стоварват всичко на него, горкия. Думите не оставят следи. Между другото, нашата славна история познава множество примери, когато следите с лопата да ги ринеш, обаче нищо не може да се направи, защото адвокатите са печени, а процесуалният кодекс не струва. Най-важното сега е да не подплашим нито Погодин и компания, нито този Николай.
— Така е, а за целта трябва семейство Боровенко да си стоят вкъщи и да отговарят на телефонни обаждания с невинни гласове. А те стоят в нашата килия и следователят за нищо на света не иска да ги пусне. А знаеш ли, Юра, кое е най-неприятното?
— Знам. Доларът пада, а еврото расте. И всички наши спестявания в долари постепенно се обезценяват.
— Най-неприятното, Юрик, е, ако се окаже, че убийството на Глафира Митрофановна Лаптева няма нищо общо с цялата тази история.
— Е, как така? — чак подскочи Коротков.
— Ами така. Боровенко е купил от Шарило ключа и го е предал на Николай. Това е според неговите думи, засега е невъзможно да го проверим. Тоест, Шарило също потвърждава, че Боровенко е купил ключа, и можем да смятаме, че това е установено, по техните показания и обстоятелствата съвпадат, и времето, и сумата, обаче че ключът се е озовал у Николай, не е факт. Нищо не го потвърждава, освен показанията на Боровенко. И след два дни Лаптева е убита. Ами ако едното не е свързано с другото? Ключът си е ключ, убийството — убийство.
— Защо тогава да купуват ключа? — възрази Коротков. — За какво им е бил нужен? И после, убиецът е влязъл през задния вход, тоест, възползвал се е именно от този ключ. Какво не ти харесва?
— Нищо не ми харесва, Юра — намръщи се Настя, сякаш бе подушила прокиснало зеле. — Първо, не знаем със сигурност дали са отключили вратата с този ключ или с някой друг. И второ, ние, тоест конкретно аз, не разбирам за какво му е било на Погодин да убива старата Глафира Митрофановна. Не разбирам — и толкоз! Не разбирам!!! По какъв начин смъртта на старата Лаптева може да му помогне да намери материалите?!