Пръв застана на вахта Петя Илин. В неговата задача влизаше не само да пази семейството, но и да чака с тях да влезе във връзка загадъчният Николай или дори самият Андрей Степанович Погодин. Беше включена цялата апаратура, техническите служби бяха готови във всеки момент да запишат обаждането и да установят местонахождението на абоната, така че оставаше само да очакват това обаждане. За разлика от Николай, не беше нужно да издирват Андрей Степанович, местонахождението му беше известно, но никак не би било зле да чуят какво ще каже той на Вячеслав и Лиза и ще спомене ли Николай. Вярно, това не е доказателство за пред съда, тъй като няма разрешение за подслушване, но за разпита ще е много полезно.
А обаждане нямаше и нямаше. Нито от Погодин, нито от Николай, нито от какъвто и да било подозрителен човек.
— Може би са успели някак да предупредят съучастниците си, че са задържани, и те са се изпокрили в миша дупка? — попита Илин, когато се обади на Настя към края на първия ден от дежурството. — Напразно кисна тук, по-добре да се заема с писателите. Вече измислих как да изградя разговора с всеки от тях, за да измъкна…
— Петя, не бързай — прекъсна го Каменская. — Остави писателите на мира, има кой да се занимава с тях.
— Но аз измислих…
— Петя! — повтори тя по-строго. — Твоята работа са съпрузите Боровенко. Чрез тях ключът за апартамента на Богданов по някакъв начин е попаднал у убиеца, разбираш ли? И само техните контакти ще ни позволят да проследим този начин. А у кого се намират материалите на журналиста Нестеров — това няма значение.
— Ама как да няма, Анастасия Павловна? — възмути се Илин. — Нали цялата работа е заради тях — и убийството, и…
— Не е доказано — сухо прекъсна тя оперативния работник. — Къде са доказателствата, че убийството на Лаптева е свързано с издирването на материалите?
— Ами стъклата на колата и бомбата?
— Стъклата и бомбата — да, свързани са, макар да не е ясно защо е било нужно това. Но тези две събития са се случили изключително по указание на Николай, по-точно по указание на Погодин, предадено чрез Николай. А убийството?
— Ами логично е, Анастасия Павловна.
— Може би. Но не е доказано. За да се докаже, трябва да намерим Николай, именно с това се занимаваш ти. А каква полза, ако научим у кого от тримата Богуславски се намират тези материали? Няма да научим името на убиеца. И още нещо, приятелю. Убийството на Глафира Лаптева може да е свързано със съвсем други неща и подозренията по адрес на писателите не са свалени. Не е изключено и тримата да са били заинтересовани от отстраняването на старицата. Ето защо не е нужно да ги притесняваме излишно, нека си мислят, че всичко е спокойно, да се отпуснат. И да не си посмял дори да ги доближиш.
— Разбрах — унило отговори Петя.
Настя разбираше, че младежът скучае. Той добросъвестно се отчиташе за всичко, което става между съпрузите Боровенко, и излизаше, че не става нищо, освен безкрайни семейни сцени. Вячеслав обвинявал за всичко случило се на първо място жена си, а на второ — собствената си слабост, която не му позволила да държи на своето. Елизавета пък упреквала мъжа си, че му е безразлична съдбата на сина им и че той е готов да пренебрегне интересите на семейството заради своята репутация пред майчето си. Той я наричал безумна майка, готова заради спасяването на този гамен, сина си, да пожертва не само себе си, но и други хора. Тя пък го наричала мамино синче, което с лекота би оставило единствения си син на произвола на съдбата, само и само да може да гледа честно майчето си в очите. И така от сутрин до късна нощ. С една дума, нищо интересно.
И все пак, защо е била убита Глафира Митрофановна? Изясни си мотива — и ще намериш убиеца. Хайде добре, да допуснем, че са я убили заради материалите. Да допуснем. Тази линия води до Боровенко — Николай — Погодин и по нея е направено всичко необходимо: семейство Боровенко си седят вкъщи, служител контролира контактите им. Ами ако са я убили по друга причина? Нали трябва да се прави нещо, да се предлагат други версии, да се провеждат оперативни мероприятия.
Ето например Серьожа Зарубин каза, че Богданов бил в сложни семейни отношения, бил скаран с близките си и не общувал с никого, освен с дъщеря си — Лада, на която било позволено веднъж седмично, в неделя, да посещава баща си за обяд. Лада не обичала баща си, нещо повече, имала някакъв страх от него, но идвала на обедите. Серьожка през смях разказа как Лада с нескрита обида говорела за коженото палто, което баща й, Богданов, подарил на домашната си помощница. Много ясно, момичето страда, задето баща му, един твърде заможен човек, не го глези и не му прави скъпи подаръци. Може би тя и на обедите ходи само с надеждата баща й да се умилостиви и да приближи рожбата си до финансовия извор. Дали това в края на краищата й е омръзнало? Възможно е. Къде-къде по-лесно е да наемеш убиец, да погребеш татенцето си и да получиш наследството. Прекалено напряко ли е? Разбира се. Много по-изящно е да премахнеш нахалната бабичка, без която татенцето не може и на която подарява палта от норка, да потъгуваш заедно с него, да му помогнеш в домакинството, да му подадеш ръка, да се сближиш с него и… По-нататък е същото. Ключът? Още по-просто. Идваш на поредния обяд, издебваш момента да вземеш ключовете и правиш отпечатък — работа за две минути, дори по-малко.