При това положение предстоеше да се ровят слепешката в тайните на загадъчното поведение на Глеб Борисович Богданов. И трябваше да правят това извънредно предпазливо, защото като нищо можеше да се окаже, че именно заради тези тайни е била убита старата Глафира.
Андрей Чеботаев се присмиваше на себе си и радостно потриваше ръце. Колко се беше ядосвал на Каменская, заради която в случая с Шчоткина се появяваха безкрайни и все нови и нови имена, разследването се затрупваше с информация от всички страни, губеха се време и сили, а нямаше никакъв напредък. За сметка на това сега, когато трябваше да издири човек, с когото бе дружила като малка Лена Шчоткина по време на лагера, всичко се оказа от просто по-просто. С кого най-бързо се сближават децата, когато семейството им ги изпрати далече от къщи? Отговорът е очевиден: с онези, с които пътуват. Така че в списъка на децата, събрани по възраст в един отряд, трябва бързо да се намерят онези, които може да са се познавали с Леночка още преди лагера, от нейния град. За това е достатъчно да се съпоставят списъците от архива и този на хората, с които Чеботаев бе разговарял в Новосибирск. Резултатът дойде бързо. Ето, моля: в лагера в един отряд с Лена Шчоткина е почивала Кира Юдина, а в Новосибирск Чеботаев дълго разговаря с Павел Василевич Юдин и неговата съпруга, които са живеели в един блок със семейство Шчоткини и разказаха много интересни неща за тях. По същия начин се намери още една кандидатура — Вика Смолкина, чиято майка работела заедно с Лариса Петровна Шчоткина в счетоводството и с удоволствие си спомняла за многобройните любовни връзки на своята колежка. Вярно, оказа се доста сложно да намери Вика Смолкина — тя бе станала археолог и в момента участваше в експедиция някъде на югоизток. Виж, с Кира Юдина Чеботаев извади късмет — тя се бе омъжила и се преместила да живее в Москва.
На обаждането на Чеботаев Кира реагира спокойно и не се учуди на нищо.
— Да, мама ми каза, че у тях дошъл човек от милицията и разпитвал за Лена и семейството й. Наистина ли е вярно, че са я убили?
— Вярно е — потвърди Андрей, — за съжаление, е истина. Вие бихте ли могли да отговорите на няколко въпроса?
Кира без колебание се съгласи да се видят още същия ден. Тя имаше приятен глас и на Андрей, кой знае защо, му се стори неприлично да кани жена с такъв глас в служебната сграда с нейните зле боядисани стени и оръфан линолеум на пода. Предложи да разговарят на неутрална територия, например да се разходят из парка — добре че дъждовете бяха спрели и вече трети ден грееше студено есенно слънце. Вярно, то не топли, но пак е приятно.
С Леночка Шчоткина Кира дружала само в пионерския лагер, две години поред били в един отряд, но когато се връщали вкъщи, в академичното градче, изобщо не общували, макар че се поздравявали, тъй като живеели близо една до друга и често се срещали. Учели в едно училище, но в различни паралелки, и отношенията им, толкова близки по време на лятната ваканция, през учебната година секвали. Не ги поддържали и през следващите години, по време на пубертета Лена се откъснала от всички и тези думи на Кира само потвърдиха онова, което Чеботаев вече знаеше. Кира дори не знаеше, че Лена вече от няколко години живее в Москва. Че е живяла…
— Да си спомняте от пионерския лагер едно момче — Егор Сафронов? — започна Андрей да се доближава до това, което го интересуваше.
— Егор ли? — вдигна вежди Кира. — Много добре си спомням Егор, само не знаех, че бил Сафронов. За нас той беше просто най-красивото момче от отряда на големите. Ленка беше влюбена до уши в него.
— Кога? — слиса се Андрей.
— Ами тогава, в лагера.
— Та тя е била само на осем години. Да не бъркате нещо, Кира?
— А вие да не би да смятате, че момичетата започват да се влюбват на двайсет години? — позасмя се тя. — Аз например се влюбих в едно момче още в детската градина. Бях в средната група, а той — в горната. Имаше едни красиви пъстри шалвари… С една дума, Ленка много харесваше този Егор, не сваляше очи от него, следеше всяка негова стъпка, гледаше все да му е пред очите. Изобщо правеше всичко, което обикновено правят малките момичета, когато им харесват по-големи момчета. И по цели дни ахкаше как той я погледнал, как тя го поздравила, а той кимнал, после изпяла най-добре една песничка на концерта на художествената самодейност, а той седял на първия ред, ръкопляскал й и й се усмихвал… е, вие разбирате, детински работи. А когато отидохме на следващото лято, Ленка реши, че щом е пораснала с една година, вече е съвсем голяма, и когато отново видя Егор, си въобрази какво ли не.