— Какво например? — поинтересува се Чеботаев, макар че вече си представяше приблизително какво може да си е въобразило в такава ситуация едно деветгодишно момиченце, на което от раждането са му внушавали, че е най-умното и най-красивото на света.
— Реши, че сега вече Егор ще й обърне внимание. А аз й казах, че щом оная мухла е пак тук, Ленка няма да има никакви шансове.
— Мухла ли? Коя по-точно?
— Ами една от командирския състав. Имаха любов с Егор. Или не любов, а просто ходеха… Не знам. Но всяка вечер след проверка излизаха от лагера. А ние съответно се прокрадвахме подире им. Никаква дисциплина, всички командири и възпитатели пиеха като разпрани, сложат децата да спят — и почват гуляите. А ние, децата, само това и чакахме. Двете с Ленка се измъквахме от сградата, притаявахме се и чакахме покрай нас да минат Егор и командирката. А после надничахме иззад храстите.
— Сериозно? И какво виждахте?
— Ами нещо… виждахме. Не разбирате ли?
— Е, общо взето… — кимна неопределено Чеботаев.
Кира явно се стесняваше да нарича тези неща с истинските им имена и Андрей реши да не притеснява младата жена.
— Виждали сте, значи… — повтори той. — И какво, всичко ли, в пълен обем, така да се каже?
— В пълен — потвърди Кира. — От пълен по-пълен. С ахкане и стонове. За нас с Ленка тези вечери бяха истинско приключение, тресяхме се от страх, но желанието да видим беше над всичко. Защото знаехме откъде се вземат децата. Вярно, Ленка просто откачаше от ревност, но любопитството беше по-силно и после, нали знаете, на такава възраст човек не проумява съперничеството. Струва ти се, че щом си чудесна, рано или късно ще предпочетат теб. А Ленка, естествено, беше сигурна, че е чудесна.
— Почакайте, Кира, но нали Егор тогава е бил на… колко? На около четиринайсет? Или на петнайсет?
— Сигурно — сви рамене тя. — Той беше в отряда на най-големите. Един висок, широкоплещест, изглеждаше съвсем голям. А сега, като си помисля — смехория, хлапак, ученик, сополанко.
— А командирката на колко години беше?
— Не знам. По онова време на нас с Ленка ни изглеждаше едва ли не старица, а сега разбирам, че е била на около двайсет и пет, предполагам. Може би малко по-малко.
— Спомняте ли си името й?
— Името… Май Тамара.
— А фамилното?
— Какво говорите, Андрей, ние своя командир познавахме само по име, някак през ум не ни е минавало да се интересуваме от фамилното. А пък командирите на другите отряди — само по физиономия, рядко по име. Да, със сигурност си спомних, казваше се Тамара, ние с Ленка специално се поинтересувахме — нали беше свързано с нейния ненагледен Егор.
— Това е подсъдно — тихо продума Чеботаев. — Тя е била зряла жена, а той — малолетен. Нима никой не е научил?
— А, това не знам. Във всеки случай, следващото лято отидохме с Ленка в лагера и видяхме Егор, а после и Тамара. И пак ги издебвахме в горичката, надничахме. А на третата година него вече го нямаше, сигурно е завършил училище.
— А Тамара беше ли в лагера?
— Не, и нея я нямаше.
От списъците излизаше, че Лена Шчоткина и Егор Сафронов са попадали три пъти в една смяна, но при това Егор е ходил на лагер всяка година, като се започне от трети клас, а Леночка — само четири пъти. Последния път вече не е заварила Егор, а първия вероятно не го е забелязала — прекалено малка е била, първокласничка.
— Освен вас двете, някой знаеше ли, че Егор се усамотява с командирката в горичката?
— Ние на никого не сме казали, това беше нашата страшна тайна с Ленка — окръгли очи Кира и се разсмя. — Мисля, че никой от възрастните не знаеше, защото инак нямаше повече да пуснат Тамара в лагера. Сигурно дори щяха да я изключат от комсомола. Тогава се държеше строго на тези работи.
Да, явно за сексуалните развлечения на Тамара Ефремова наистина не е научил никой, освен двете малки момиченца, защото тя успяла да направи блестяща кариера и да стане председател на съвета на директорите на голяма банка. Интервюта с нея бяха публикувани в дебелите лъскави списания, именно в онези, които бяха докарани в кашони от апартамента на Егор Сафронов и сега бяха складирани в кабинета на Каменская.
И именно в банката, оглавявана от Ефремова, навремето бе получил кредит Егор Сафронов. Много добър кредит, при невероятно добри условия. Как е успял да го получи? Отишъл е при Ефремова и я е заплашил, че ще разкаже как го е развращавала преди петнайсетина години? Или двамата са се срещнали като добри стари познати, приятно са си припомнили миналото и Тамара с удоволствие е услужила на своя някогашен любовник, когото навремето е обучавала на умения в секса. По-скоро второто, отколкото първото. Ако той е успял с помощта на шантаж, би му било абсолютно безразлично какво ще прави Шчоткина. Виж, ако той продължава да има добро отношение към Ефремова и да си припомня с нежност първия си сексуален опит, като нищо може да се е уплашил от евентуално разгласяване. Всъщност това разгласяване не го е заплашвало с нищо, напротив, дори е ласкателно: на петнайсет години със зряла кака… Виж, отношението на Ефремова към това трябва да е съвсем друго. Тя има от какво да се страхува и какво да губи. Така че именно тя може да е организирала убийството на Елена Шчоткина, не без знанието и помощта на Егор Виталевич.