Ах, дявол да го вземе, Настя Павловна, колко права се оказа ти за причините за скорострелната женитба на господин Сафронов! Да, той се е уплашил, изтичал е при Ефремова, онази го е посъветвала, а може и да го е помолила да изпълни исканията на Шчоткина, за да спечели време и да помисли. Той се е оженил. Шчоткина се е успокоила. А те, бившите любовници, са продължавали да кроят планове за избавяне от шантажистката. Трябвало е да побързат, преди Елена да е родила, защото това дете никак не е било нужно на Сафронов. Наблюдението на контактите на Сафронов след убийството на жена му показва, че Егор редовно се е срещал с Ефремова, но това не бе пробудило подозрения у никого: предприемач и банкер — какво по-естествено от това? А те не са обсъждали никакви финанси, а живота на Елена. Това било, значи…
— Ти защо така не се обаждаш?
Гласът на Стасов звучеше обидено по телефона и Настя машинално започна да се рови в паметта си за дати и събития: сигурно е трябвало да се обади, защото някой в семейство Стасови е имал рожден ден — той, Татяна или малкият Гришенка… Или са имали годишнина от сватбата? Или какво?
Не си спомни нищо и виновно смотолеви:
— Тъкмо се канех… Честно, Владик, току-що влизам, след като бях при началството, и смятах да звънна.
— Лъжеш бе — беззлобно отвърна Владислав. — Натовари ме с работа и сега се криеш. Винаги правиш така.
Господи, как можа да забрави?! Пенсионерът Галкин. Или Воробьов? Не, май все пак беше Галкин. Само преди няколко дни тя, седнала на същия този стол, бе убеждавала Стасов да разработи това действащо лице. И вече бе забравила. Хем винаги толкова се е гордяла с паметта си… Възраст, възраст, годините си летят, какво да се прави.
— Е, та какво, забраванке такава, по телефона ли ще приемеш отчета ми, или ще наредиш да дойда? — продължи Стасов.
— Нещо сложно ли е? — боязливо попита Настя.
— Не, просто като фасул.
— Тогава по телефона.
— Както кажеш — съгласи се той. — Аркадий Михайлович Галкин има много познанства с хора, чиито роднини или приятели по едни или други причини навремето са емигрирали. В далечното минало той си изкарвал хляба, като помагал на заминаващи бързо и не без изгода за себе си да продават имуществото си. Имаше, ако си спомняш, такова време, когато хората с години бяха държани вързани в тази страна, не им даваха разрешение за заминаване, а после — хоп! — само три денонощия за всичко. Че понякога и само двайсет и четири часа. Не успееш ли да заминеш — всички разрешения се анулират. В такива ситуации Аркадий Михайлович бил просто незаменим. Като добър и дори почти честен търговец, хората си го предавали от ръка на ръка, в резултат на което кръгът на познатите му се разширил неимоверно. Той запазил добри отношения с роднините и приятелите на заминалите и в наши дни използва активно този факт за печелене на парици.
— По какъв начин?
— По молба на Василий Славчиков изкупува писма на емигранти. Как ти се вижда това номерче?
— Бива си го — объркано каза Настя. — И за какво е нужно това? За какво са му на Василий писма на емигранти?
— Виждаш ли сега, нетърпелива моя, не пожела да общуваш с Екатерина Сергеевна, пропъди я на бърза ръка, прехвърли я на мен, сега се измъчвай. Ако беше си поговорила повечко с нея, нямаше да задаваш такива въпроси.
— Е, де, Стасов! — примоли се тя. — Не ме тормози.
— Нашият Васенка пише роман. Тайно от всички. Иска да получи висока литературна награда, „Букър“ поне. Естествено, Екатерина Сергеевна нищо не знае за това, но когато й съобщих…
— А ти, значи, й съобщи?
— Че как. Тя ми е клиент, има право да знае, за това си плаща. С една дума, когато й казах, тя толкова се смя — да беше я чула! Оказва се, че Васенка отдавна се опитвал да избичи световен бестселър, но Екатерина Сергеевна правела на пух и прах всичко, което той напише. Нейният основен довод се заключавал в липсата на житейски опит, поради което мислите, чувствата и постъпките на персонажите на зряла възраст изглеждали изсмукани от пръстите и неправдоподобни. Тя съветвала Василий да пише за хора от неговото поколение, но него, кой знае защо, го теглело в друга посока, младежката тематика някак не го вълнувала. И когато аз й разказах за писмата, тя помисли малко и предположи, че Вася най-вероятно е започнал роман, свързан с живота на емигрантите, но тъй като самият той не е живял в чужбина, а само е пътувал няколко пъти за по седмица като турист, се е нуждаел от материал и истински мисли и чувства. Освен това тя каза, че романът вероятно е за емигрантите от седемдесетте години, защото за тях се е писало малко, не е изтъркана тема, а за Вася конюнктурата е важна. Веднъж подхванал тази тема и двамата с Екатерина Сергеевна обсъждали как пазарът е заринат с романи за емигранти от следперестроечния период, а за онази вълна няма нищо. Тогава не е имало интернет, било е опасно да се контактува със заминалите, така че писмата са се предавали по хора, а тъй като хора пътували рядко, и писма се пишели рядко, но пък били дълги и подробни. Именно такава кореспонденция пенсионерът Галкин изкупува за Василий. Или изпросва като подарък, или дори краде, както подозирам. Повечето собственици на тези писма са вече хора на възраст, много от тях бедстват и с удоволствие заменят старите писма срещу нови пари, още повече че Аркадий Михайлович плаща щедро. Подполковник от милицията в оставка Стасов доклад предал.