— Подполковник от милицията Каменская доклад приела. Благодаря ти, Владик. Нямаш представа колко ми помогна.
— Защо пък? Имам представа. Заподозрените при теб са вече с един по-малко. Разтоварване… Нали така?
Така беше, разбира се. Само че всичко това не хвърляше светлина върху убийството на Лаптева. В поведението на Василий Славчиков не остана нищо неразбираемо и неизяснено. Той няма и мотиви да убие старицата. Или все пак има? Ах, дявол го взел, не е дело, а същинско блато! Правиш крачка, надяваш се, че следва твърда почва, а там — отново тресавище. И никаква опора. Нямаш от какво да се оттласнеш.
Добре, Василий няма мотив да убива Глафира Митрофановна. Но може би мотив са имали Славчикова или Богданов? Или и двамата. И те са накарали Вася да им осигури алиби. Възможно ли е? Малко вероятно, но какво ли не се случва на този свят.
Да започнем от Екатерина Сергеевна. С какво би могла да й пречи старицата? Неизвестно. Няма факти. Ще изхождаме от предположението, че тя не й е пречела с нищо. Ами Богданов? Много неща го свързват с Глафира Митрофановна, включително общи тайни, те са били заедно цял живот, така че в този вариант може да имаме какво ли не. За да рискува да убие Глафира в присъствието на двама свидетели, е трябвало да притежава мощни лостове на въздействие върху тях. Богданов има такива лостове: проектът „Василий Богуславски“ им носи много добри пари и за да се продължи доходното начинание, е необходимо авторският колектив да се запази. Те не могат да минат без Глеб Борисович, самата Славчикова твърди, че днес никой не може да пише като Богданов. Замяната на Богданов с друг автор неизбежно ще доведе до промени в качеството на романите и до намаляване на продажбите, а следователно до намаляване на хонорарите. А ще се наложи да се разделят с Богданов, ако го предадат на милицията. Значи какво? Няма да го предават. Ще му помогнат да избяга от отговорност. Ще му уредят лъжливо алиби. Ще заметат следите.
Уффф! Какви мисли я спохождат… И през тълпата от такива шантави предположения се опитва да си проправи път някаква мислица, мъничка, слабичка, но силиците не й стигат и тя отстъпва под натиска на хипотезите — кои от кои по-чудовищни. Не, как изобщо можа да й хрумне, че Богданов е убил своята домашна помощница, а Василий и Катерина са му помагали за това. Каменская, вече напълно ти хлопа дъската.
Вече отдавна бяха сложили Вовчик Втори в леглото, а Антошка не можеше и не можеше да се успокои и на всеки десет минути скачаше ту да пие вода, ту да пишка, ту нещо го дострашало, та молеше баща си да поседи с него и да подържи ръчичката му.
— Нали ти казах, не биваше да му позволяваш да гледа този филм — ядосано мъмреше мъжа си Катерина. — Предупреждавах те.
Наистина предупреди го, когато видя в телевизионната програма заглавието на филма — „Пурпурните реки“. Но Владимир Иванович някак не се вслуша, защото самата Катерина не беше гледала този филм, излъчваха го за пръв път, заглавието беше напълно неутрално и той сметна, че жена му се презастрахова. Прегледа набързо анотацията и реши, че няма нищо страшно — университетско градче, преподаватели, студенти, затворен малък свят, — и благополучно забрави за думите на съпругата си. Катерина не си беше вкъщи цял ден, с Василий, както обикновено, работеха у Богданов, Владимир Иванович отиде у приятел, като взе със себе си малкия си син — приятелят имаше внук на същата възраст и двете момчета прекрасно си играеха. Антошка остана с бавачката Евгения Семьоновна, която не бе получила никакви инструкции за телевизията, а филмът бе започнал в осемнайсет часа, когато никой от родителите не си беше вкъщи. Евгения Семьоновна пък някак не бе забелязала нищо. Вероятно се бе зарадвала, че момчето се е лепнало за екрана и тя има час и половина-два, за да си почете на спокойствие или да изгледа бразилския сериал в кухнята. Евгения Семьоновна много обичаше да чете и да гледа сериали.