Тя искаше да изрече и някакви други думи, но в джоба й завибрира мобилният телефон. Търсеше я Зарубин — спокоен, бодър и кой знае защо, гневен.
— Ти отгатна, Настя Павловна, Елизавета е видяла как Славчикова се е срещнала с някакъв съмнителен тип. Добре го е огледала, описа го и дори определи приблизително къде живее той. В Коптево, недалеч от блока, където живеела Лаптева.
— Смяташ, че има връзка ли? — оживи се Настя.
— Едва ли. Боровенко е видяла, че Екатерина Сергеевна докарала Глафира и отишла в близка градинка при този тип, който вече я чакал. Вероятно просто са били в една посока и е било съвпадение, че Славчикова е трябвало да отиде в района, където е живеела старицата. Сега аз отивам в районното управление на Коптево, за да ми намерят участъковия. Боровенко ще ми покаже блока и започваме да разработваме жилищата наоколо. Отначало по документи, а когато хората се събудят, ще търсим и на живо.
На Настя й се стори, че дядката й намигна. Замижа, за да пропъди зрителната илюзия.
— Серьожа, кога за последен път съм ти казвала, че те обожавам?
— Миналата година — промърмори Зарубин. — Ти внимавай, като ми се обясняваш в любов пред мъжа си, защото съм дребен, с един замах ще ме повали.
— Ха, какъв мъж? Мъжът ми си е вкъщи, а аз съм в службата.
В телефонната слушалка се възцари пауза, след което Сергей изразително заяви:
— Луда жена. Ти си много умна, но абсолютно луда.
Не бяха нужни много усилия, за да открият два пъти осъждания за хулиганство гражданин Неженкин, по прякор Шарана. Колкото и да е странно, той не само имаше московско жителство, но и живееше там, където беше регистриран, което през последните години се случва все по-рядко. Още щом чу от Лиза Боровенко описанието на мъжа, с когото се бе срещнала Славчикова, вдигнатият от леглото участъков смънка сънено:
— Шарана е, залагам си главата…
А когато пак Лиза посочи и двора, в който се бе скрил онзи мъж, всички съмнения на участъковия се изпариха. Той веднага разказа на Зарубин всичко, което знаеше за Неженкин, за жена му — Верка Титова, която се сдобила със статут на законна съпруга само преди година, а преди това се водела съжителка на Шарана.
— Верка е голям образ, да знаете — монотонно боботеше участъковият.
Той още не можеше да се събуди окончателно и затова гласът му бе лишен от каквито и да е модулации — служителят на реда просто нямаше сили за това.
— Убила е новороденото си дете, била е в затвора за това, освободена е преди десетина години и оттогава пие непрекъснато. По онова време аз не съм бил тук, поех участъка само преди две години, но предишният колега ме информира. Специално ме предупреди за Шарана, защото на пияна глава той направо губи човешкия си образ. Верка е кротка, не създава проблеми — напива се и спи, а от Шарана всичко може да се очаква. Верка е работила ту като метачка по улиците, ту като чистачка, а през последната година изобщо не работи и с какви пари пиянства — един господ знае.
— А Неженкин работи ли някъде? — попита Зарубин.
— Ами, ще работи! — отговори участъковият. — Живее на гърба на Верка.
— В кой лагер е била Верка?
— Сега ще видя.
Участъковият порови в своята картотека, прелисти отчетния дневник, а Зарубин през това време извади бележника си и бързо намери нужната му страница. Интересно, дали съвпада? На осемдесет процента той беше сигурен, че съвпада.
И се оказа прав.
Сергей си погледна часовника и реши, че ако Каменская поиска да дойде, ще стигне дотук от „Петровка“ за петнайсетина минути. Още е съвсем рано, улиците са пусти.
— Павловна, намерихме го — каза той, когато Настя вдигна слушалката. — Той е осъждан два пъти за хулиганство, а жена му е излежавала присъда в една и съща колония и по едно и също време със Славчикова. През последната година са се сдобили с пари, не е ясно откъде.
— Супер! — въздъхна радостно Настя. — Все някой ден трябваше да ни провърви. Къде се намира сега тази сладка двойка?
— Вкъщи са си, спят. Сержантът отскочи да провери, апартаментът им е на първия етаж, та момчето е надникнало през прозореца. Ние с участъковия сега ще пийнем чай за ободряване и след половин час ще отидем да ги събудим. Щом удари седем часът, тръгваме. Ти ще дойдеш ли, или ще повериш работата на нас?
— Ще дойда, Серьожа. Само че нямам кола… ами нищо, ще хвана някой частник.
— Нямаш ми доверие, така ли? — подкачи я Зарубин.
— Имам. На теб ти имам доверие. Но аз съм жена, Сержик, ще умра от любопитство. Ще седя в кабинета и ще ме тормози мисълта, че ето, ти вече знаеш, а аз още не. Нито една нормална жена не би понесла това.