Катерина изтърпяла всичко, стигнали й силите да не избухне дори когато Манка й отнела кръстчето, оцеляло по чудо по пътя към лагера. Преди много години баба й сложила на шията й това кръстче и й казала такива думи, че Катерина смятала за абсолютно невъзможно да се раздели с кръстчето, докато е жива. Тя много обичала баба си и макар да не била набожна — различно възпитание, — пазела подаръка и вярвала, че докато той е у нея, бабината й обич и грижа я закрилят и пазят от всичко. Баба й отдавна починала, но вярата в нейните думи останала.
А Манка просто дръпнала кръстчето и го взела за себе си. Нещо повече, сложила го на шията си и го носела. То било скъпо, красиво, златно, с две малки диамантчета, но за Катерина въпросът не бил в цената му, а че то било от баба й, а на баба й го дала нейната баба. Семейна реликва, родов спомен. И сега висяло на шията на тази мерзавка Гусарова.
Мария Владимировна вероятно разчитала непокорната Катерина да се сбие с нея, а да вдигнеш ръка на началник на отряд — това е направо страшно! Това вече мирише не просто на изолатор, а на нова присъда за хулиганство или дори — с малко късмет — за телесни повреди. Сметките й обаче излезли криви и Манка озверяла още повече. Постоянно разкопчавала горното копче на униформената си риза и предизвикателно поглеждала Катерина — да се полюбува на своето кръстче, висящо на чуждата гръд. Шията на Гусарова била тлъста, а верижката — къса, и кръстчето греело, святкало с диамантчетата си досами гърлото й.
При толкова наказания не можело да става и дума за някакво предсрочно освобождаване и Катерина излежала присъдата си изцяло. Докато я изтърпявала, се сближила с Верка Титова — и двете били московчанки, а и наровете им били един до друг. Верка лежала тук отдавна и била освободена няколко месеца преди Катерина.
— Катя, дръж се — казала й на сбогуване. — Още малко ти остава. Не позволявай на тая гнида да те унищожи. Сега за теб започва най-тежкото, знам го по себе си, последните няколко месеца преди освобождаването са най-трудни, така че се дръж, нали? Манка е мръсница, ще гледа да те натовари с нова присъда, особено сега ще започне да се старае, защото през последните месеци преди освобождаването нервите на всички са на скъсване, като нищо човек избухва. А ти изтърпя толкова, потърпи още малко.
— Няма да избухна — обещала Катерина не толкова на Верка, колкото на себе си.
Тя удържала на обещанието си, не избухнала, въпреки че Верка казала верни думи: Гусарова надминала себе си в опити да провокира Катерина. Когато излязла от портала на колонията, където не я посрещнал никой, Катерина се заклела пред себе си, че непременно ще си върне кръстчето, а Манка Гусарова ще си изпати здравата.
Но високото напрежение не може да се поддържа дълго — системата прегаря. Докато Катерина стигнала до майка си, докато утолявала глада си по малката Юлка, не се откъсвала от детето и вдишвала с жадни ноздри нежния му топъл аромат, докато уреждала живота си, търсейки работа, минало време. А се появил и Владимир Иванович Славчиков — след онази среща в колонията той й написал няколко писма, Катерина отговорила, без изобщо да си представя някакво продължение. Продължението обаче настъпило и внесло известен смут в нейните мисли и чувства, така че идеите за възмездие някак отстъпили на втори план.
До раждането на сина й Антошка, дори и да си спомняла за Гусарова, мисълта за нея станала някак вяла, без предишната стръв. След извънредно тежката бременност и свързаното с опасност за живота й раждане на Вовчик Втори на Катерина й хрумнало, че баба й там, на небето, вижда всичко и й помага, независимо от това у кого се намира тяхното фамилно кръстче, защото знае, че кръстчето е попаднало в чужди ръце не по вина на Катерина. Може би не бива да предприема нищо, да отмъщава на Манка, да търси и да си връща това кръстче? Тя е щастлива, има три деца, прекрасен съпруг, проявил се е талантът й да пише книги, макар и не кой знае какви, но за тях й плащат — е, трябва ли да търси други поводи за щастие?
Всичко се променило в деня, когато Катерина случайно срещнала на улицата Верка Титова, с която не се били виждали от деня, в който се разделили в колонията. Верка се зарадвала на срещата, което не можело да се каже за Катерина: Титова изглеждала зле, следите от постоянното пиянство дали отпечатък на външния й вид, и на преуспялата и щастлива Екатерина Сергеевна Славчикова никак не й били приятни спомените за онези тъжни дни от живота й.