Трябвало да се измисли отмъщение. И за целта била необходима колкото може повече информация. Шарана се стараел според силите и възможностите си, а на ненаситната Катерина все й било малко — и това научи, и това, и това… Вярно, тази работа им осигурявала постоянни и добри доходи и двамата с Верка се замислили дали да не заживеят като хората — че защо да не заживеят, щом имат пари? Дори сключили брак. Но Шарана искал работата да се свърши по-бързо, защото Катерина обещала: щом се свърши, тя ще им плати на двамата с Верка голяма сума. Един вид, като премия. Защото при самия акт на осъществяването на възмездието щели да й трябват помощници, сама нямало да се справи, така че Шарана щял да получи вече съвсем други парици за тази помощ, не като за събирането на сведения. Било много съблазнително да получат наведнъж тези пари и вече нищо да не правят, само да си гледат кефа, вместо да се мъкнат с мотрисата всеки ден по три часа нататък и три часа обратно.
И изведнъж Катерина заявила, че всичко се отменя. Че вече няма нужда да се прави каквото и да било. Че се била отказала. Благодарила им за помощта и изчезнала. Шарана просто се вбесил: той вече си представял спокойния, пиян и безметежен живот, а ето на — всичко се проваля! Опитал да придума Катерина да се стегне, да не отстъпва от лелеяните и изстрадани планове, но на онази като й бръмнала някаква муха: не — и толкоз.
А Шарана искал да има парите. Той никога не бил разполагал с толкова, колкото му плащала Катерина, а и очаквал още повече да забогатее. Не криел негодуванието си от Верка, дори я уговарял да се обади на Катерина, да си поговори с нея, да я убеди. Добре, Верка се обадила. Но нямало полза. Заинатила се Екатерина Сергеевна — не ще и не ще.
И тогава Шарана решил да действа вабанк. Отново отишъл в Калужска губерния и — право при бившата Мария Владимировна Гусарова. Така и така, намери ви Катерина, от която сте взели едно кръстче, не ви е простила тормоза, така че дошъл е краят на вашия сладък и спокоен живот. Не че животът на бившата Манка бил спокоен, това опитният Шаран отдавна вече го бил разбрал, защото мъжлето й, престъпникът, вилнеел с пълна сила, какво ти спокойствие. Но че животът й бил сладък, Неженкин не се съмнявал. С една дума, предложил бартер: аз ще ви кажа как е сега фамилното име на Катерина и къде живее тя, а вие ще ми платите за това. Ако не искате, ваша си работа, естествено, само че имайте предвид, че Катерина знае всичко — и за миналото ви, и за инкасаторската кола, и за фалшивите ви документи, и като нищо може да съобщи, където трябва. Мене, не ще и дума, можете да ме убиете начаса, ако толкова не ви харесвам, но какво ще правите с Катерина? Без мен друг път ще я намерите, така ще си живеете вечно на тръни и ще чакате да ви посетят милиционерите, които са ви обявили за общодържавно издирване.
Преговорите били кратки и резултатни. Платили на Шарана, но при условие че ще помогне: ще се обади, когато трябва, на Катерина и ще я помоли да излезе за две минути. Славчикова му има доверие и ще излезе без много приказки. Шарана може дори да не идва пред нейния блок, да си седи вкъщи, ще му се обадят, когато трябва да й звънне и да й каже, че нали, има проблеми, трябва спешно да се посъветва с Катерина, че е дошъл тук с един приятел с колата му… Катерина ще излезе, няма къде да се дява. Важното е да се качи в тази кола, да не вика и да не привлича вниманието. А те по-нататък ще се оправят с нея.
Шарана изпълнил всичко според уговорката, обадил се — добре че Верка ударила вечерта две големи и се тръшнала да спи, нищо не чула — и започнал да празнува началото на своя нов живот, богат и безпроблемен. Естествено, не казал на жена си за своя подвиг и за хонорара, получен за него, седял половината нощ с бутилката — отначало с една, после с втора, и обмислял планове за бъдещето. Дали да не й бие шута на тая пияница Верка? С такива пари може да си намери нещо по-добро. Но от друга страна, за по-добра ще трябва да харчи повече пари, те бързо ще свършат, преди още Шарана да изпие своята първа цистерна водка, джобът му ще се опразни. Така че трябвало добре да си помисли…
Решил да помисли сутринта, на свежа глава. Но някак не се получило. Събудил се, а вкъщи — пълно с ченгета, Верка реве, като че я колят, някаква женска говори по телефона. Изобщо останал с впечатлението, че е прибързал с планирането на охолния си живот. Ох, много е прибързал.
В колата на Настя пак взе да й се повдига, пък и я налегна тахикардията. Зарубин водеше безкрайни преговори по телефона, тя не го слушаше, защото знаеше: докладвал е на ръководството, ръководството се е свързало с Управлението на вътрешните работи в Калужска област и сега тече съгласуване — кой ще замине, за да задържи бившата Гусарова и нейния мъж, кога ще замине, кой ще е шеф в тази работа и кой просто ще помага. Серьожка ще свърши всичко както трябва и ще й съобщи крайния резултат. В полусън Настя си спомняше какво й бяха разказали Титова и Неженкин и искрено се натъжаваше, като съпоставяше техния разказ с последните думи на Екатерина Сергеевна: „Не бива животът да се похабява заради възмездието. Нищо няма значение“. Колко печално свърши всичко… колко късно се сети тя… колко е обидно да ставаш жертва не на собствените си грешки, а на чуждата алчност…