— Ако се обидите, ще издам отделно нареждане, свързано с член трийсет и осми от НПК по официален път, и то пак ще дойде при вас, само че ще изгубим два-три дни — с леден глас натърти следователят. — Ще трябва днес да пусна Сафронов, за да го задържа отново, когато вие се наспите, и през това време той ще успее да обработи доказателствата и свидетелите. Засега той дори не се досеща, че ние знаем за шантажа, и не предприема нищо, но това лесно може да се промени, ако вие настоявате.
Ах, тарикатчето! Толкова дребно, толкова красиво, толкова младичко — и вече толкова враждебно.
— Убедихте ме, Артьом Андреевич — с усилие сдържа смеха си тя. — Сега ще дойда.
Тя пъхна телефона в джоба си и се оплака на Зарубин:
— Пак не ме оставиха да поспя. Охо, като се пенсионирам, ще спя по цели дни.
Когато видя в кабинета на следователя Каменская, Егор Сафронов не скри ядното си учудване.
— Пак ли вие? Мислех, че случаят вече не е под ваш контрол.
— Защо си помислихте така? — попита Настя.
— Ами… престанахте да работите, не ви виждах, около вас се въртят само младоци… А защо ме докараха с милиция? По-рано се обаждаше следователят и аз веднага се явявах. Или някой идваше при мен.
— Егор Виталевич, не просто са ви докарали, задържали са ви. Не разбрахте ли това?
Тя го гледаше с любопитство, той нея — с нескрито недоумение. Настя трябваше да започне разпита, но й пречеше мисълта, че не е готова за разпит на задържания. Нямаше нито план, нито нещо набелязано, нито разбиране в кои моменти би било най-добре да вади козовете от ръкава си. Беше свикнала да се готви за такива разпити поне час-час и половина, и то по възможност на свежа глава, а не след безсънна нощ, изпълнена с вълнения и стрес.
С какво да започне? Как ще е най-добре да поведе разговора? Тя гледаше Сафронов, опитваше се да намери единствено правилното решение и изведнъж схвана… Схвана как е станало всичко.
— Много ли я обичате? — попита тихо.
Сафронов не отговори, той изобщо не разбра за какво става дума.
— Вие много обичате Тамара Леонидовна, обичали сте я през всичките тези години, не сте се разделяли, в отношенията ви не е имало прекъсване. И двата ви брака са били бездетни и са се разпаднали, защото не сте могли да не мислите за Тамара и да не се срещате с нея. Когато сте започнали, тя вече е била омъжена и през ум не й е минало, че една смехотворна лятна връзка с хлапак може да прерасне в нещо по-сериозно. За вас, Егор Виталевич, това е било нещо сериозно от самото начало, за нея катастрофата е настъпила по-късно. На колко години бяхте тогава? На двайсет? На двайсет и пет? Настъпил е момент, когато тя е разбрала, че се е заиграла с вас, че не просто се забавлява извън брака си, а ви обича. Вероятно това се е случило, когато сте решили да се ожените за пръв път. Тамара Леонидовна е почувствала, че това й е неприятно, и се е уплашила. Защо не се оженихте за нея? Какво ви попречи? Разликата във възрастта? Когато вие сте на петнайсет, а тя — на двайсет и три, това е цяла пропаст. Но когато вие сте на двайсет и седем, а тя — на трийсет и пет, на практика не се забелязва. Е, защо тогава?
— Няма да обсъждам това с вас.
Сафронов беше замръзнал на стола си, само устните му мърдаха.
— Ще ви се наложи, Егор Виталевич — меко възрази Настя. — Няма да минем без това. Пари, нали? Съпругът на Тамара Леонидовна е имал много пари, натрупал ги е доста ловко в началото на деветдесетте и с тези пари е създал банка, която ръководи жена му. Впрочем няма значение защо не сте се оженили за Ефремова. Друго е важно: през всичките тези години вие сте били заедно, макар да сте имали семейства. Обичали сте се. Когато вие сте решили да започнете свой бизнес и ви е потрябвал кредит, Тамара Леонидовна ви го е уредила с толкова ниска лихва, че не си заслужава вниманието. В нито една друга банка не бихте получили такъв кредит. И всичко е вървяло добре, докато в салона ви не се е появила Елена. Знаете ли как е попаднала при вас?
— Няма да говоря на тази тема — повтори през зъби Егор Виталевич.
— Добре, аз ще ви кажа. Случайно е видяла в списание интервю с Ефремова, познала я е и си е спомнила. Тя не е била забравила и вас, Егор Виталевич, защото жените не забравят своите детски любовни увлечения. Не е било трудно да познае Ефремова: Елена я е виждала, когато тя е била вече на двайсет и три години, до тази възраст чертите вече напълно са се оформили и по-късно почти не се променят. Последвало е още едно интервю, вече в друго списание. Елена се е интересувала от деловия живот в Москва, искала е да направи кариера тук и се е зарадвала, че ръководител на голяма банка може да се окаже в ръцете й. Започнала е да наблюдава Тамара Леонидовна, идвала е с колата си, спирала е близо до банката и е следяла: кога тя идва, кога си тръгва, как се облича, с какви коли и какви шофьори пътува, къде ходи. И какво е било нейното учудване, когато е видяла до Ефремова вас! Елена е проучила какъв сте сега и с какво се занимавате — и е дошла в салона ви. За щастие той бил наскоро открит и ви е трябвал втори администратор. Но дори всички работни места да са били заети, Елена пак е щяла да направи така, че да я вземете на работа. Знаела е как да го направи. Какво се е случило по-нататък — това ми разказахте вие. Излъгахте само за неочаквания си стремеж към бащинство. Не може да сте изпитали такова желание, защото за вас съществува само Тамара Леонидовна, а за всички останали жени сте се женили, защото така е прието, защото един уважаван бизнесмен трябва да е женен, инак партньорите му ще си помислят, че нещо не му е наред; но винаги сте си оставяли задна вратичка, искали сте да имате възможност да скъсате със съпругата си веднага щом бракът съвсем ви натежи, а детето пречи за такива свободни маневри. Не сте искали детето, което е смятала да роди Лена Шчоткина. Лена обаче много е искала това дете. Забременяла е случайно, не е планирала нищо такова, но когато е разбрала, че ще има дете, е взела решение непременно да го роди. Още повече че много ви е харесвала като мъж — нали детските любовни увлечения не се забравят и лесно оживяват. Така че тя е взела решение да не закача Тамара, а да шантажира вас, за да осигури на бъдещото дете живот в нормално семейство и в охолство. Елена е разбирала, че за самия вас този шантаж не е страшен, вие лично не сте направили нищо лошо, но си е давала сметка колко силни са чувствата ви към Тамара. Знаела е със сигурност, че заради нея ще направите всичко. Накарала ви е да се ожените под заплахата, че ще разгласи какво е направила вашата любима жена преди много години. В Наказателния кодекс за това съществува определение и съответен член. Наистина давността е изтекла, така че Тамара Леонидовна не е била заплашена от съдебен процес, но разгласяването, позорът, разривът със съпруга… И синът й е на седемнайсет години. Така беше, нали, Егор Виталевич? Така ли беше?