— Не съм убивал Елена. Нямам намерение да обсъждам с вас причините, поради които се ожених за нея, но не съм я убивал. За какво ми е било нужно това? Нали се ожених за нея. Ако следваме вашата логика, съм се уплашил от шантажа. Да речем, че е така. Но нали съм можел да я убия веднага, без нещата да стигнат до женитба. За какво ми е било да се женя?
— За да спечелите време, да си отдъхнете, да помислите и да организирате всичко така, че никой да не ви заподозре. Знаели сте, че Елена смята да отиде до стария си апартамент за зимни дрехи. И сте имали резервни ключове. Разбирали сте, че в онзи апартамент никой няма да ви попречи, никой няма да дойде там, вие ще убиете Елена, ще се върнете вкъщи и спокойно ще се преструвате на съпруг, който чака жена му да се прибере от работа. После ще дойде редът на съпруга, който се тревожи и звъни на познати. И така нататък. А ако в апартамента се намерят ваши следи, това няма да учуди никого — нали сте дотичали там рано сутринта, открили сте убитата си съпруга и сте чакали милицията. Имате ли нещо да ми възразите?
— Имам. Вие проверихте алибито ми — всяка минута от онзи ден е потвърдена от свидетели. Как съм успял да отида до апартамента на Лена и да я чакам там, щом през цялото време някой ме е виждал? Нали не бихте твърдели, че съм подкупил свидетелите?
— Защо да не го твърдя? Какво невъзможно има в това? И после, не е било задължително вие да отидете и да убиете Елена лично, за целта съществуват наемни убийци. Никога ли не сте чували за това?
— Глупости. Идиотщини. Не разбрах, вие сериозно ли ме подозирате в убийството на Елена?
— Ами какво ми остава, Егор Виталевич? — разпери ръце Настя. — Каквото и да ви кажа, вие ми отговаряте, че не искате да го обсъждате. Опитайте се да ме опровергаете и аз ще променя мнението си, ако сте достатъчно убедителен.
— Ама вие какво, съвсем ли откачихте?! — закрещя Сафронов. — Какви ги дрънкате? Как смеете?!
„Е, слава богу, размърдахме се — помисли си Настя. — Че той седеше като вкаменен, ни напред, ни назад. Сега поне може да се разговаря с него.“
Тя започна последователно да го притиска с въпроси: Откога се познавате с Тамара Леонидовна Ефремова? Колко често се виждате? Кога се видяхте за последен път? В каква форма Елена ви постави исканията си? Какви бяха нейните финансови условия при сключването на брака, настоя ли тя за брачен договор, пожела ли да договорите издръжката на детето в случай на разтрогване на брака? Кога и при какви обстоятелства казахте на Ефремова, че вашата служителка ви шантажира? Какво отговори Ефремова? Предложи ли някакъв изход от ситуацията? Какъв именно?