Тя не можеше и не можеше да вземе решение, затова взе да мисли как да удължи разговора. Какво ли да каже? Или да попита?
— А защо Илин е идвал при вас? Случило ли се е нещо?
— Интересуваше се как измисляме криминалните сюжети и откъде толкова добре познаваме работата на милицията. Не знам защо, но това много го интересува. Изобщо вашият колега Илин прави добро впечатление, начетен е, от всичко се интересува. Попита кой от служителите на милицията ни консултира.
— И вие какво му отговорихте? — напрегнато попита Настя.
— Че не използваме ничии консултации.
— А Илин не ви ли предложи услугите си в качеството на консултант?
— Не. — Гласът на Богданов прозвуча спокойно и леко учудено. — Какъв странен въпрос. Защо, трябваше ли да ми предложи такова нещо?
— Не, не, аз попитах просто така. Не се тревожете, ще предам на Пьотър за книгата.
— Всичко хубаво, Анастасия Павловна.
— Довиждане — смотолеви тя.
Петя Илин. За кой дявол е хукнал при Богданов със своите въпроси? Нали беше решено да не закачат съавторите известно време, да не ги плашат с приказки за материалите на журналиста Нестеров. Вярно, Петка не е попитал за материалите направо, действал е хитро: откъде познавате толкова добре нашата работа, ах, колко сръчно измисляте всичко това… Надявал се е да чуе в отговор, че съществуват материали, в които е написано доста… Или поне той да каже, че Катерина измисля всичко това… Или Вася. Общо взето, всякакъв намек върши работа, човек може да се хване за него и…
Но защо, защо Петка е направил това? Към какво се стреми? Какво иска да постигне? Та нали може да провали всичко. А може и да го е провалил вече.
Той дойде с желанието да работи в групата, заета със случая с убийството на Лаптева. Сам дойде. И то не преди месец, а именно сега, когато убиха Глафира Митрофановна, и не къде да е, а в апартамента на прочутия писател Богданов. Прояви голям интерес към писателите, помоли Настя да му даде възможност да разговаря с тях и дори открито каза, че му е интересно откъде те вземат сложните сюжети за машинациите в милицията и прокуратурата. Каза й всичко, а тя не обърна внимание.
Колко ли са му платили на тази гадина? Или не са му платили, а са го сплашили? Не, по-скоро са му платили, прекалено е жизнерадостен. Очакването на обещани пари създава добро настроение, а шантажът — никога.
Погодин и неговите хора са наредили на Боровенко да счупят стъклата на колата на Богданов, когато всички съавтори са заедно. Глеб Борисович е трябвало да се обади в милицията, нали колата е била застрахована, а без справка от милицията не е било възможно да му изплатят застраховката. Но той не се е обадил.
Тогава са изпратили фалшивата бомба. И отново в момент, когато те са били заедно. Трябвало е да се изплашат и да извикат милиция. И са щели да извикат, ако Богданов не е бил категорично против, а никой не е искал да си разваля отношенията с него.
И в единия, и в другия случай и тримата попадат в ръцете поне на дознателите и с тях могат да се завързват контакти, да им се задават всякакви въпроси. Да се намери сред служителите на милицията човек, който срещу пари би се наел да измъкне от съавторите нужната информация, е фасулска работа. Важното е всичко да изглежда естествено и да не буди подозрения. Той би могъл просто да разиграе спектакъл и да се запознае и с тримата, но има ли значение? Дали ще е такъв или инакъв спектакълът… А един служител на милицията е човек, на чиито въпроси е някак неловко и опасно да не отговаряш, дори те да нямат нищо общо със случая. Така че вариантът е бил без грешка.
Но работите не потръгват. Богданов не иска да си има работа с милицията. Значи, трябва да бъде заставен. Трябва да се направи нещо такова, след което появяването на милиционери ще стане абсолютно неизбежно.
Господи, до какъв цинизъм трябва да стигнеш, та заради такова нещо да убиеш старица? Било е възможно да оберат апартамента, нали са имали ключ. Вярно, след като са схванали какъв корав характер има Глеб Борисович, те не са били сигурни, че той ще се обади в милицията и за обира. И са били почти сигурни, че няма да съобщи. А убийството е сигурна работа. Прекалено голяма ценност представляват за Погодин материалите на Нестеров. Какво смята той да прави с тях ли? Ясно какво — да шантажира хората, които са действащи лица в тези материали и засега са оцелели. Да изцежда от тях пари. Или да ги продаде изгодно на някакви предизборни щабове — нали съвсем скоро са изборите за Държавна дума, а след четири месеца — президентските. Такива писания ще се търсят страшно много и като търгува умело с тях, човек може да стане милионер, и то не в рубли, а във валута — евро или долари.