— Не, Светлана, аз не се занимавам с причините за гибелта на вашия съпруг — каза тя. — Но с неговата смърт са свързани още няколко престъпления, с които именно се занимавам сега.
— Не говорите истината. Разбира се, на мен ми е все едно какво се опитвате да разкриете и кого да намерите, но ми е неприятно, когато ме лъжат.
Ха така. От къде на къде Светлана Нестерова реши, че Настя я лъже?
— Казахте, че сте приключили делото, а всъщност продължавате да се ровите в него, да подпитвате тихомълком, зад гърба ми… Как не ви е срам?!
— Почакайте, Светлана — меко я прекъсна Настя, — кои са тези „вие“? С вас се срещаме за пръв път, аз не съм ви казвала, че делото е приключено…
— Да де, не вие, а следователят. Има ли значение? Вие сте все от една служба. Милицията. — В гласа й зазвуча неприкрито презрение.
М-да, народът не обича правоохранителните органи. Печално, но факт. Любопитно е обаче какво имаше предвид тя, когато каза, че работата по случая продължава? Никой не беше работил по него след прекратяването на делото, Настя провери това. Вярно, по едно спряно дело детективите пак трябва да продължават работа, но това се прави от време на време и предимно тогава, когато неочаквано изникнат някакви връзки с него при работата по други случаи. А в делото за самоубийството на журналиста Нестеров не бе имало никакви раздвижвания, всичко си бе останало в състоянието, в което е било в момента на спирането на разследването.
— Следователят е служител не на милицията, а на правосъдните органи, и нашите служби са различни — спокойно обясни Настя. — А детективите трябва да работят дотогава, докато не се стигне до пълна яснота. Съжалявам, ако някой от тях е бил нетактичен и ви е причинил неприятни моменти.
Нестерова се посмути. Явно разбра, че е прекалила с претенциите си.
— Е… не исках да кажа, че той беше нетактичен. Просто…
Така, ясно. Николай, или както му е истинското име, е идвал при Светлана, представил се е за оперативен работник и е казал, че продължава да разкрива тайната за смъртта на журналиста. Интересно, какви ли документи е показал на Нестерова и дали изобщо й е показал някакви? Значи е избрал милиционерска, а не романтична легенда.
— За Николай ли говорите? — колкото можа по-уверено попита Настя. — Или при вас е идвал друг служител?
— За Николай, за кого другиго.
И отново на Настя й се стори, че Нестерова е някак напрегната. Ама какво значи това? С какво я е ядосал този Николай? Или той все пак е решил да съчетае двете легенди: започнал е с ролята на детектив, а е завършил с ролята на любовник? И Светлана се страхува, че той е разказал за това на колегите си. Но от друга страна, какво страшно има в това? Светлана е вдовица вече повече от година. Всичко е естествено.
— На вас не ви е харесал, така ли? — невинно попита Настя. — Обиди ли ви с нещо? Кажете ми, не се притеснявайте. Ако е допуснал някаква грешка и ви е причинил болка, аз трябва да знам, за да не я повторя.
— Той… той се възползва от моето объркване, от слабостта ми и ме накара да разкажа за Игор… — с усилие изрече Светлана. — На никого не бях разказвала това, срамувах се… Всяка жена се срамува да признава това, което върши, за да задържи мъжа си. А той някак ме предразположи и аз си помислих, че мога да му се доверя…
Ами да, разбира се, тя е помислила, че това е любов и че Николай никога няма да я предаде, че може да сподели с него. А той е научил всичко, което го е интересувало, и е изчезнал. Яко дим.
— Светлана, това, което казвате, е много важно за следствието. Николай е оценил вашето доверие и не е разказвал нищо на никого, затова ние така и не знаем защо съпругът ви се е самоубил. Може би ще разкажете на мен? Разбира се, аз мога да накарам Николай да ми предаде вашия разказ, но винаги е по-добре да се чуе от първа ръка. И после, на него ще му бъде неприятно да преразказва това, ще излезе, че ви предава, нали сте му се доверили.
— Добре де, какво толкова — горчиво въздъхна Нестерова. — Само първия път е трудно да се решиш. После вече е по-лесно.
Нестеров изневерявал на жена си, но неособено често и не със сериозни връзки. Тя, естествено, се досещала за някои неща, но Игор умеел да се държи прилично — всички негови отсъствия, късни прибирания и нощувания вън от къщи имали напълно солидни оправдания, така че Светлана разбирала, че дори ако мъжът й наистина прекарва това време с жена, той при всяко положение иска да запази брака им и не желае да наскърбява жена си. Игор винаги, независимо от похожденията си, бил внимателен, грижовен и весел, проявявал към Светлана мъжки интерес и периодично й правел внезапни мили подаръци, които разкрасявали съпружеския живот с моменти на неочаквана радост.