А после всичко се променило. Той срещнал жена, по която си изгубил ума. Престанал да бъде внимателен, престанал да се интересува от съпругата си, престанал да измисля поне малко достоверни оправдания за отсъствията си. Бракът се рушал с главоломна скорост. Известно време Светлана се надявала, че всичко ще мине, Игор ще се стресне и ще се раздели с новата си любовница. После открила, че от къщи и от банковите сметки са изчезнали всички спестени пари. Сетне научила, че той е натрупал дългове — за новата приятелка трябвало да харчи големи суми. А после започнало да се случва нещо странно и Светлана заподозряла, че Игор търгува със събраните за някои длъжностни лица материали. Къде-къде по-изгодно е да продадеш компромата на заинтересованите от неговото прикриване лица, отколкото да дадеш поредния материал за рубриката. Тя се опитвала да поговори с мъжа си, но Игор отбягвал разговорите и естествено, не признал, че използва непочтено сведенията, събрани в резултат на журналистическите разследвания.
Тогава Светлана се решила на последното средство. Те нямали деца — лекарите не й препоръчвали да ражда заради сериозни проблеми с бъбреците. Тя си знаела какви унизителни усилия й струвало да завлече неверния си съпруг в леглото, но пък всичко се получило от първия път — забременяла. Това обаче не зарадвало Игор и не го спряло, той бил все така луд по своята любима, само дето към проблемите с изневярата, парите, дълговете и журналистическата нечистоплътност се прибавило и чувството на вина пред жена му: тя толкова искала дете, а той не се радвал. Нещо повече, явно разбирал, че сега вече не може да напусне Светлана. Но и нямал сили да изостави своята любов. Ситуацията за него стигнала до задънена улица и Игор виждал само един изход от нея. И го използвал.
На другия ден след смъртта му Светлана загубила детето — отслабналият от болестта организъм не се справил със стреса.
— Вероятно аз съм виновна за смъртта му. Ако не бях забременяла, той щеше да се справи. В края на краищата щеше да напусне или мен, или нея, но щеше да остане жив.
Светлана наведе глава, за да скрие израза на лицето си, но Настя разбираше, че още я боли. Какво да каже човек?
— Едно не разбирам — продължи Нестерова, без да вдига глава, — нима тази твар не е виждала какво става с него? Нима не е разбирала какво му струва тази връзка? Защо му е позволявала да харчи толкова пари? Та той не беше милионер, нито банкер, той беше журналист, откъде у него толкова пари, с които да задоволява апетитите й? Аз разбирах, че заради тези пари му се налага да е продажен, ами тя? Пълна глупачка ли е била? Нищо ли не е виждала, нищо ли не е чувала? Ако е била такава глупачка, какво е намерил у нея Игор? Как е могъл да се влюби толкова, че да разруши и своя, и моя живот?
— Сигурно е имала други качества — предпазливо се обади Настя.
— Е, то се знае — тъжно се усмихна Светлана. — Тя е много красива. Невероятно красива тъпачка.
— Вие виждали ли сте я? Или Игор ви е казвал?
— Не, какво говорите, Игор и дума не е споменавал за нея, нито веднъж не ми призна, че има друга жена. Аз не му давах възможност да признае, защото разбирах, че след това нищо не би му оставало, освен да си тръгне. А аз не исках това. Видях снимка. След неговата смърт от редакцията ми донесоха вещите му, книжа, дискети, изобщо всичко, което е било в бюрото му. Сред всичко останало имаше и фотографии. Искате ли да ви ги покажа?
На Настя не й се гледаха снимки, не й беше интересно как изглежда жената, заради връзката с която журналистът Нестеров бе съсипал два живота. Но снимките биха били мостче към разговор за книжата и дискетите, с други думи, за материалите, към които е проявявал интерес митичният Николай. Така че трябваше да ги види.
Жената на двете фотографии до Игор Нестеров наистина беше много красива. И много позната.
Беше Елена Шчоткина.
Ето, значи, кой е бил нейният последен любовник, след раздялата с когото Елена дълго не е могла да се съвземе. А и това не е било раздяла, както си бе мислила Настя, а трагична смърт. Ето за какво са му трябвали пари: Елена не е умеела да гради отношения с мъже по друг начин, освен по отработената схема. Щом нещо е престанало да я задоволява в отношението на Нестеров към нея, тя е прибягнала до изпитаното оръжие — намеци за сексуална неубедителност. Вероятно, за разлика от предишните си спонсори, тя все пак го е обичала, защото той не е могъл да й предложи нищо от това, което тя е свикнала да получава от любовниците си. Да, той е харчел пари за нея, но тези пари съвсем не са били толкова, колкото Елена е получавала по-рано. Значи, тук е имало не корист, а истинско чувство. Естествено, само до степен, в каквато Елена Шчоткина изобщо е била способна на чувства по отношение на мъж. Любовта си е любов, но мъжете съществуват, за да бъдат използвани от жените, това тя го е усвоила от майка си и то е залегнало дълбоко в нея.