— Знаете ли нещо за тази жена? — попита тя Светлана.
Нестерова отново взе снимките и яростно ги стисна, сякаш не можеше да реши дали най-сетне да ги скъса и да престане да си спомня за любовницата на покойния си съпруг, или да ги върне на мястото им.
— Почти нищо. Само името, момичетата от редакцията ми го казаха, нали те всичко чуват и знаят всичко за всички: кой на кого се обажда, кой с кого си е тръгнал, кой с кого е дошъл, кой закъде е заминал. Те ми донесоха вещите на Игор, аз започнах да ги разглеждам, видях снимките и ги попитах коя е тази жена. Та те ми казаха. Казаха ми също, че живеела някъде в района на метростанция „Проспект Вернадски“, защото били чували много пъти как Игор се уговарял да се видят с нея при метрото. Не знам нищо повече. И Николай ме попита за нея.
Естествено. Щом материалите не са у съпругата, може да се окаже, че са у любовницата, така че е трябвало непременно да я намери.
Стоп! Николай я е намерил. И какво е направил? Запознал се е с нея? Опитал се е да завърже отношения? Може би, но едва ли е успял: Елена е била омъжена, очаквала е дете, в онзи момент по никакъв начин не е могла да рискува отношенията си със своя съпруг. И какво е направил той, когато запознанството и сближаването не са се състояли? Започнал е да търси възможност да проникне в апартамента на Елена, за да потърси материалите. Тя едва ли ги е взела със себе си, когато се е преместила при мъжа си, за нея не са представлявали никаква ценност. Той е следял апартамента и е открил Ниночка Клевцова, която е ходела там с гаджето си.
Какво става по-нататък? Ами по-нататък Ниночка много удобно изгубва ключовете. Сама ли ги изгубва? Или Николай й е помогнал? Най-вероятно е помогнал, но не лично, нали не е джебчия, няма опит. Наел е някого. И е влязъл да търси книжата и дискетите, останали от Нестеров.
И гледай ти какъв лош късмет! В самия разгар на търсенето в апартамента идва Шчоткина. Николай не може по никакъв начин да обясни присъствието си. Остава му едно: да премахне неочаквания и толкова ненужен свидетел. Впрочем твърде е възможно в апартамента да е бил не самият Николай, а някой друг. Също нает човек. Но това не променя същината. Има резултати от експертизата по някои следи, оставени в апартамента на Елена, и когато се намери с кого да бъдат съпоставени те, ще се изясни достоверно кой е бил там и кой не е бил.
А Егор Виталевич Сафронов е зад решетките. Печалният рицар, който по всички възможни начини защитава любовта си от гадната шантажистка. Несправедливо заподозрян и обвинен от нея, Настя Каменская.
По дяволите, колко лошо… Колко е лошо всичко… Настя трепереше над своята идея за шантажа, а тя се пръсна — парченцата се разлетяха във всички посоки. Тоест, естествено, шантаж е имало, само че убийството е било извършено по съвсем други причини.
Независимо от всичко обаче, щом след убийството на Шчоткина са започнали проблемите на писателите, явно материалите така и не са се намерили. Убиецът е имал достатъчно време да претърси грижливо целия апартамент, той до такава степен не е бързал, че е оставил всичко след себе си в идеален ред. А може би не е и търсил? Елена може да е дошла веднага след него, преди той да започне да търси, а след убийството нервите му да не са издържали — и да е избягал, без да направи това, заради което е дошъл.
Не, едва ли. Ако всичко е било така, той би направил нов опит да претърси жилището и тогава всичко би вървяло по същата схема, както при случая с убийството на Лаптева. Някой служител от следствието или милицията би започнал да проявява жив интерес към делото, както го направи Петя Илин. Но в случая с Шчоткина не се е случило нищо подобно.
Значи, той все пак е останал в жилището и го е претърсил основно. Но нищо не е намерил. И тогава са включени съпрузите Боровенко със задачата да изяснят съдбата на материалите чрез писателите. Семейството е било включено в работата още по-рано, докато Николай е следял Лена Шчоткина; междувременно на тях са възложили да съберат сведения за Василий Богуславски. А пък когато не са намерили материалите у Шчоткина, е започнала историята с подслушването.
Е, но къде са в края на краищата тези материали? Съвършено очевидно е, че са у някого от съавторите, щом тези материали са използвани в книгите им. Но у кого? И как са попаднали у него?