— Кажете, Светлана, Николай прегледа ли книжата на съпруга ви? Дискетите? Изобщо поинтересува ли се от неговите вещи?
Въпросът беше формулиран небрежно, но Настя твърде много се бе увлякла в размислите си, за да следи грижливо формулировките. Щом Николай е неин сътрудник, защо тя не знае какво е правил той тук и от какво се е интересувал? Но Светлана, която пък бе потънала в собствените си преживявания, не забеляза тази грешка.
— Да, помоли ме да му покажа материалите, които бяха останали, каза, че ако Игор е бил убит, може би причината са именно те.
— Нещо стори ли му се интересно? Привлече ли вниманието му?
— Не — отрицателно поклати глава Нестерова. — С него заедно преровихме всичко и той каза, че тук няма нищо.
— А преди това вие бяхте ли преглеждали материалите? Имам предвид — в момента, когато ви ги донесоха от редакцията?
— Знаете ли, не ми беше до това… Влязох в болница, дори не ме пуснаха на погребението, а когато излязох, ми донесоха вещите му… Започнах да разглеждам какво са донесли, видях снимките, момичетата ми казаха за Шчоткина… стана ми толкова неприятно, мъчно, срамно… За известно време оставих всичко, както си беше, в кашоните, не можех дори да ги докосна. После, разбира се, малко се посъвзех и ги прегледах. Добре че беше Олга, тя ми помогна. Сама нямаше да се реша, нямаше да събера кураж.
— Коя е тази Олга?
— Не знам — сви рамене Нестерова.
— Тоест, как така не знаете?
— Ами така. Случайна позната.
— И къде се запознахте с нея?
— В чакалнята на женската консултация. След това, което се случи… с детето… трябваше на няколко пъти да ме преглеждат. Седяхме една до друга, имаше голяма опашка, чакахме дълго и се заприказвахме. Спомням си, че се разплаках… Казах, че не мога да се примиря със смъртта на Игор, не мога дори да прегледам кашоните с неговите вещи. Тя предложи да ми помогне, заедно дойдохме вкъщи. Това е.
— И повече не сте ли я виждали? Не сте ли се чували по телефона?
— Не. Тя ми остави телефонния си номер, но аз го загубих. Пъхнала съм го някъде или съм го изхвърлила… Не ми трябваше.
Е, това вече… Коя е тази Олга? Търсачка на материалите, която се е запознала с вдовицата на журналиста и е намерила повод да отиде в дома й? Или наистина случайна милозлива позната? Ако наистина е била случайна и наистина милозлива, няма да е трудно да я намерят, трябва просто да отидат в женската консултация и да вземат пълния списък на жените, посещавали лекарите в онзи период. Едва ли Нестерова помни точната дата, но месеца може да го установят. От този списък ще изберат всички жени на име Олга, ще отсеят неподходящите по възраст, останалите ще проверят. Работата не е сложна технически, но е ужасно трудоемка и изисква време и прецизност. Но защо да го правят?
Ако тя наистина е била случайна позната, материалите на Нестерова не са й трябвали и тя не ги е взела. А ако все пак е търсела специално тях, няма да я намерят по никакви лекарски списъци — тя не е ходила за консултация.
— Олга за какво се преглеждаше в консултацията? Като бременна ли? Или имаше някакво заболяване? Спомняте ли си?
— Не ми каза. А аз не я попитах. Не ми беше до това.
— А казахте ли на Николай за тази Олга?
— Да, разбира се. И той ме попита дали съм преглеждала материалите по-рано.
Така. Значи Николай, дяволите да го вземат, също може да е минал в търсенето си през женската консултация. Дали е намерил Олга? Не се знае. Може само да се предполага, че ако я е намерил, материалите очевидно не са били у нея, щом се е стигнало до убийството на Глафира Митрофановна. Или той не е могъл да я открие. Не е намерил начин да го направи. Или я е намерил, но не е успял да осъществи намерението си. И това е възможно…
С една дума, детективите трябва да отидат при гинеколозите. Шансовете за успех са нищожни, защото има три варианта: или Олга случайно е открила материалите и тихичко ги е прибрала (един господ знае за какво са й притрябвали); или нищо не е вземала и материалите от самото начало не са били при Нестерова; или ги е взела, защото целенасочено ги е издирвала. Във втория случай е безсмислено да се губи време за търсене на тази жена чрез консултацията, в третия е безполезно. Да се захваща такава работа при вероятност за успех трийсет и три процента? Съмнително.
Но има едно обстоятелство: ако Николай е опитвал да я намери, той е оставил следа в консултацията. Бил е там, говорил е нещо, обяснявал е, може би е показвал някакви документи. С една дума, там са го запомнили, а това е било съвсем наскоро. При такъв случай и най-малката следа може да свърши работа, макар и не за разкриването му, но поне за доказване на вината или дори просто като един коз в повече при разпит. Естествено, ако има кого да разпитваме.