— Светлана, припомнете си точно кога Николай беше у вас?
— А вие не знаете ли?
Сети се. Добре, няма как, невъзможно е да задава въпроси за Николай до безкрайност, като се преструва, че знае всичко за него. Ще трябва да каже истината.
— Не, не знам. Работата е там, че той не работи при нас. Заблудих ви, моля да ми простите. Николай е престъпник, който издирва материалите на съпруга ви.
Нестерова се извърна към прозореца, гърбът й се вкамени.
— Така си и знаех… Прекалено хубаво беше всичко…
Значи, детектив и любовник. Мръсник. Да вършиш такива неща с лекомислено момиче — както и да е, но с вдовица… Малко ще е да го убиеш такъв.
— През септември. За пръв път дойде през септември, на пети.
— А за последен?
— На двайсет и първи. Беше неделя. Каза, че намерил една свободна от работа неделя, а това му се случвало рядко… Вървете си, моля ви. Вече всичко ви разказах. Не знам нищо повече.
С Нестерова той е приключил на двайсет и първи септември. А Шчоткина беше убита след почти месец, на осемнайсети октомври. Достатъчно време и за да потърси Олга, и за да намери Шчоткина. Да, трябва да се признае на Николай и на неговия възложител Погодин, че са изчерпали всички традиционни методи. Затова именно са започнали да действат чрез семейство Боровенко. А когато не се е получил резултат, са измислили хитрата комбинация с милицията.
Какво ли още ще измислят? Нещо още по-страшно и цинично от убийството на абсолютно невинната Глафира Лаптева? Трябва колкото може по-скоро да се намерят материалите и да се прекрати този театър на абсурда.
— Ето, полюбувай се. — Коротков хвърли купчинка снимки на бюрото на Настя. — Първи постъпления. Нашият Петюня води активен живот. Да разкриваше така активно и престъпления — цена нямаше да има.
Снимките бяха приложени към отчета за първия ден от работата на оперативните работници от управлението по собствена сигурност. Млади момичета, жени, млади и по-възрастни мъже… Дали Николай е сред тях?
— Я да отделим тази… — След като помисли малко, Настя взе една от снимките. — … и ето тази. Напълно подхождат по възраст. Как мислиш?
— Подхождат — съгласи се Коротков. — Само че на кого ще ги покажем? Съпрузите Боровенко едва ли ще го разпознаят, практически те не си го спомнят. Толкова нервни са били и толкова са се страхували от този Николай, че не са смеели да вдигнат очи и да го погледнат в лицето.
— Има кой, не се тревожи. Ще го разпознае вдовицата на Нестеров. А ако извадим късмет, има и още една свидетелка. От нея вероятно Николай е задигнал ключовете.
— Какви ключове пък сега? — навъси се Коротков. — И какво общо има вдовицата на Нестеров?
Настя не се беше виждала с Коротков от предната вечер — почти цяло денонощие, така че той още нищо не знаеше за това, което бе успяла да свърши.
— Леле, ти голяма работа си свършила, сестро — възхитено подсвирна той, след като изслуша разказа на Настя. — Да нямаш перка на някое специално място? Как успя да го направиш за един ден?
— И аз не знам — искрено призна тя. — И между другото, той е ходил и в женската консултация, не е глупак, така че и там ще го разпознаят. Разбира се, ако няма помощници и навсякъде ходи лично. Мъжът, който е отишъл в женската консултация, не е посмял да се представи като милиционер, там лелките не са доверчиви като Светлана Нестерова, затова им е разказал приказчица за любов от пръв поглед към дама на име Олга, която уж бил видял там. Със сълзи на очи ги е умолявал да му помогнат. Естествено, оттам са го изпъдили, но са го запомнили добре. Как мислиш, Юрик, можем ли вече да показваме тези две снимки, или ще почакаме да се съберат повече действащи лица?
Той се почеса по слепоочието, после с цяла длан — по тила.
— Аз бих ги показал. Защо да протакаме? Трябва да го издебнем от две посоки: откъм материалите и откъм следите, които е оставил с действията си. Ще видим как ще се получи по-бързо. Между другото, за материалите… Ти откри ли у кого са?
— Не още.
— Защо? Какъв е проблемът?
— Юра, ако беше толкова просто…
— Не виждам нищо сложно — ядосано каза Коротков. — Отиваш при писателите и питаш кой използва материалите на журналиста Нестеров. После питаш как са попаднали у съответния човек. Какво, трудно ли ти е да попиташ?
— Да попитам е лесно, трудно е да получа отговор. Ти какво, да не смяташ, че всички ей така ще се втурнат да ти правят признания? Прочути писатели, майстори на интригата — и изведнъж признават, че част от сюжетите им са крадени. Мечтай си ти! Хем не просто крадени, а откраднати от покойник. Знаеш ли как се нарича това? Мародерство! Те ще опулят очи и ще отговарят, че не разбират за какво им говоря. Имената на героите в книгите са измислени, имената на градовете — също, а дето ситуациите си приличат — ами в живота подобните ситуации с лопата да ги ринеш, отвори коя да е книга и непременно това, което е написано там, някога някъде с някого се е случвало. И ти никога нищо няма да докажеш, ако нямаш в ръцете си улики. Факти. Свидетелски показания.