— Вие сте сметнали, че извършеното преди мен е било неправилно — спокойно продължи тя. — Аз ви задавам други въпроси, тоест тръгвам по друг път, но вие пак се сърдите. Пак не ви харесва работата на детективите. Защо? Предварително сте сигурен, че въпросите ми са неуместни, а отговорите им няма да ми дадат информация за издирването на убиеца. Май знаете прекалено много, а, Егор Виталевич?
От очите му изригна ярост и моментално опари седналата срещу него на масата Настя.
— Вие какво си позволявате, а? За какво намеквате? Че аз знам кой е убиецът и го прикривам?
„Аха, именно за това намеквам“ — помисли си Настя, но на глас каза:
— Намеквам ви отново да се обадите на своя приятел в нашето министерство и да го помолите да постави случая под контрола на Главното управление на криминалната милиция. И там има много опитни оперативни работници, специалисти по особено важни случаи, експерти по разкриване на убийства. Само че ако и те започнат да ви задават същите въпроси като моите, ще ви се наложи да отговаряте, защото други детективи, от по-висока класа и ранг, вече няма да има. Разбирам вашата мъка, Егор Виталевич, но не разбирам вашата агресивност. Ако има причина за тази агресивност, хайде да я обсъдим. Ако ли пък няма, ще ви помоля все пак да отговаряте на моите въпроси.
— Добре, извинявайте — смотолеви Сафронов. — Изпуснах си нервите. Питайте.
— Вече попитах. Какво се е случило във вашите отношения с Елена между март, когато за пръв път сте станали близки, и август, когато сте регистрирали брака си?
— До юни нищо не се случи. Някъде към края на юни Лена ме предупреди, че от началото на декември няма да може да работи, така че да търся кой да я замести. Аз много се разтревожих, защото тя беше наистина добър служител, в нейните смени приходите на салона винаги бяха по-високи…
— Защо?
— Тя умееше да работи с клиентите. Познаваше поименно постоянните, записваше си техните телефони. Ако се случеше свободен час, Лена винаги знаеше как да го запълни, та кабинетите да не остават празни. Знаеше кой клиент живее наблизо, на кого може да звънне и да му предложи да се възползва от услугите на салона. Тя изобщо винаги си записваше телефоните и от сутринта се обаждаше на всички, които бяха резервирали часове, питаше дали не са се променили плановете им, ще дойдат ли. Ако някой откажеше час или съобщеше, че няма да дойде, тя веднага се обаждаше на други клиенти и ги уведомяваше, че има свободен час. Лена винаги помнеше кой какво обича, кой е помолил да бъде записан по-скоро, кой е пожелал друго време или пък се е интересувал от възможността да се напари в сауната… и така нататък. С една дума, в нейните смени кабинетите не оставаха празни, затова и приходите бяха по-големи. Естествено, аз ужасно се разстроих, когато тя ме предупреди, че от първи декември напуска. Попитах я дали заплатата не я задоволява. Бях готов да й предложа повишение, само и само да не напуска.
— И какво ви отговори тя? Как ви обясни причината за напускането си?
— Лена каза, че през декември ще ражда.
Точно така, според заключението на съдебния лекар в момента на убийството, в средата на октомври, Елена Сафронова е била бременна в трийсетата седмица.
Значи през декември е трябвало да роди. А е забременяла точно през март.
— И вие как реагирахте на това? Хрумна ли ви, че Елена е бременна от вас?
— Естествено. Пресметнах времето, зададох й въпроса и получих прям отговор.
— И нямахте съмнения? Може би баща на детето е бил някой друг?
— Помислих за това. Наех частен детектив да ме осветли за подробности от личния живот на Лена. Оказа се, че от момента, когато дойде на работа в моя салон, тя не е имала нито един ухажор, да не говорим за по-сериозни отношения. Никой не я бе виждал с мъже, в работата също не я бяха търсили мъже по лични въпроси.
— Проучили сте дори това? — учуди се Настя.
— Ами точно това пък беше най-лесното. В „Нимфа“ до гишето на администратора имам и охранител, той всичко чува и запомня. Ваш бивш колега. С една дума, нямах никакви основания да подозирам, че детето не е мое.
— И Елена поиска да се ожените за нея, така ли?
— Нищо подобно. Тя изобщо нищо не поиска, а ако не бях я попитал защо смята да напуска, нямаше и да ми каже, че е бременна. Просто, разбирате ли, някак всичко се подреди… Дори не знам как да ви го обясня…
Цялата агресивност на Сафронов се изгуби някъде, сега пред Настя седеше зрял мъж, който се опитва сам за себе си да намери обяснение на собствените си постъпки. Настя го наблюдаваше с интерес, като все още не вярваше в искреността му и подозираше някаква игра.