— Имах зад гърба си два брака, но не желаех деца, затова и двата се разпаднаха. Децата ми изглеждаха като бреме, тежко бреме, което отнема сили, време и нерви от…
Той се запъна и я погледна безпомощно, сякаш искаше тя да му подскаже думата.
— От какво?
— От работата.
— Искате да кажете: от печеленето на пари? — без да го жали, уточни Настя.
— Искате да ме ударите по-болезнено. — В гласа на Сафронов тя долови горчив упрек и призна, че той е справедлив. — Но като цяло сте права. Исках да си въртя бизнеса, не във всичко успявах, на няколко пъти стигах до пълен провал, после се изправях и започвах отначало. Само това ми беше интересно. И изведнъж, когато научих, че Лена чака дете, у мен нещо се пречупи… Разбрах, че искам това дете. Че искам да имам семейство. И че и Лена иска това дете, инак щеше да направи аборт. Е, защо да не се оженим и да не отгледаме нашето общо дете заедно?
— Как се отнесе Елена към предложението ви?
— Дълго се колеба, аз дълго я придумвах. Вярно, всичко е относително. Убеждавах я почти месец, но ми се стори, че беше много дълго.
Да бе, с присмех си помисли Настя, нея Чистяков я кандърдисва да подпишат официално повече от десет години и тя не прие това време като прекалено дълго. Ами той?
— Егор Виталевич, простете ми за въпроса, но съм принудена да го задам. Вие не сте обичали Елена, нали? Просто сте искали да създадете семейство и да имате дете?
— Господи, та и аз самият не знам какво исках в този момент! — Сега в гласа му се долавяше истинско отчаяние. — Но повярвайте ми, аз имах много добро отношение към нея. Тя беше умна, спокойна, отговорна. И много красива. Щях да бъда напълно доволен да живея с нея дълги години.
— А тя щеше ли да бъде напълно доволна?
— Искате да кажете, дали ме е обичала? Мисля, че не. Също както и аз не я обичах. Естествено, ако под любов разбираме неземна страст, невъзможността да живеем един без друг и готовността да зарежем всичко и да следваме любимия или любимата до края на света. Аз не бих я последвал до края на света, тя мен също. С една дума, прекрасно можехме да живеем един без друг. Но щом се случи така… щом под влияние на моментно настроение се сближихме и Лена забременя, може това да е било съдба? За мен не беше маловажно обстоятелството, че Лена явно нямаше за цел моите пари, нали беше готова да скрие от мен бременността си. Така че си помислих: какво му е лошото на този вариант? Във всеки случай, това е по-добре, отколкото да се свържа с младичка дългокрака лекомислена хубавица, която се интересува само от парите ми и ще ми изневерява през ден.
Красива история. Егор Виталевич се опитва да убеди всички, че мотивът за ревност може да бъде отхвърлен веднага. Щом не я е обичал, не би я ревнувал с такава сила, че да се реши на убийство. Тук ще трябва да се поразровим, напълно е вероятно той да крие именно ревността си.
— Ами Елена? Какви са били нейните мотиви да приеме предложението ви за брак? Ако не ви е обичала, за какво й е било да създава семейство с вас?
— Ами заради детето… Лена беше много разумна, тя разбираше, че е по-добре детето да расте в пълноценно семейство, и то заможно, отколкото тя да го отглежда сама с незнайно какви доходи.
— Тя има ли роднини? Родители? Сестри или братя?
— Има, разбира се. Но те не са в Москва. Самата Лена не е от Москва, родена е в Новосибирск.
— А жилището, в което е станало убийството? Това е нейно жилище, нали?
— Да, разбира се. Ясно ми е какво искате да попитате. Този апартамент й е купил някой от нейните бивши… Тя, знаете ли, не обичаше да говори много за миналото си, но естествено, е имала някакви мъже. Все пак не беше съвсем млада.
— Егор Виталевич, вие сам казахте, че Елена е била умна, спокойна и много красива. Не ви ли смущаваше фактът, че тя дълго време е била сама? Такава жена би трябвало да има много кандидати, някакви отношения, повече или по-малко сериозни… А Елена, поне от ноември миналата година, не е имала никого. Как мислите, защо?
Настя беше убедена, че ако Сафронов наистина е виновен за убийството на жена си, сега той ще се опита да представи нещата така, сякаш Елена все пак е имала някого, който е ревнувал от съпруга й. Я да видим.
— Лена нищо не ми разказваше… но на мен ми се струваше, че тя има някаква душевна рана, свързана с последния й мъж. Вероятно се е разделила с него преди година и веднага след това е дошла да работи в моя салон. Мисля, че е преживяла тази раздяла много тежко, затова е отделяла толкова време на работата. Не й се е искало да се прибира и изобщо не й се е искало да мисли за тези отношения, затова е насочвала вниманието си към клиентите, приходите, майсторите и тям подобни.