Ето на. Някакъв неизвестен мъж, с когото тя се е разделила, мъчително е изживявала раздялата, а после този мъж се е появил на хоризонта, научил е, че тя се е омъжила и чака дете, и не е могъл да овладее ревността си. Красиво. Най-важното — трудно за проверяване. Определено няма никакъв такъв мъж, но е практически невъзможно да се установи достоверно, че няма. Кой каквото и да разправя, винаги има вероятност единствено Елена да е знаела със сигурност отговора на този въпрос. Дори най-близката приятелка понякога не знае всички тайни на една жена. Между другото, за приятелките…
— Егор Виталевич, когато в събота вечер Елена не се прибра навреме, на коя от приятелките й се обадихте?
Тези сведения фигурираха в материалите, но сега Настя се интересуваше от приятелките в малко по-различен аспект.
— Лена нямаше приятелки в пълния смисъл на думата. Имаше познати. Жени, с които общуваше. Обадих се на Нина Клевцова, тя е втората администраторка в моя салон.
— И на коя друга?
— На Наташа Разгон. Също и на семейство Уразови. Алик Уразов е мой партньор, съсобственици сме на кафенето, а Нора, жена му, дружеше с Лена.
— Дружеше? — уточни за всеки случай Настя.
— Именно дружеше — сърдито повтори Егор. — Нора дружеше с Лена, а Лена с Нора — не. Нали знаете как става?
Настя мълчаливо кимна. Как да не знае! Маша обича Иван, Иван обаче изобщо не обича Маша, макар че излиза с нея. А горката Маша дори не се досеща за това и смята, че чувствата на Ванечка към нея са нежни и страстни, също като нейните към него. В любовта това се среща много често. А в приятелството? Ами същото е. По какво се различава любовта от приятелството? По нищо. Същите дълбоко личностни отношения между двама души. И единият от тях вижда тези отношения по един начин, а другият — по съвсем различен. Единият се радва на тези отношения, а на другия те тежат. Нещо съвсем обикновено.
— Значи вие се обадихте на Клевцова, Разгон и Уразова. Нямаше ли на кого друг да се обадите?
Известно време Сафронов гледа Настя мълчаливо и сякаш преценяващо, после тихо каза:
— Знаете ли, понякога имах усещането, че като се омъжи за мен, Лена сякаш започна живота си отначало, сякаш отгърна празен лист. Никакви стари връзки, някогашни познати, никакви спомени и разкази за миналото. На шега я наричах Извънземната. Да, сякаш през ноември миналата година тя бе долетяла на Земята с летяща чиния и никога по-рано не бе живяла тук. Разбирате ли какво искам да кажа?
Че какво има за разбиране. Господин Сафронов иска да каже, че миналото на покойната му съпруга е било претъпкано с тайни, които тя грижливо е криела от него. Тези тайни са недостъпни за него, но има смисъл милицията да се поразрови, защото убийството определено е свързано именно с тях. Хубава мисъл! Дълбока! От страна на Егор Виталевич ще бъде напълно последователно да намекне, че съпругата му може да се окаже чуждестранна шпионка, внедрена в руския бизнес, оттам и нежеланието й да говори за миналото си. Е, хайде де, Егор Виталевич, давайте, ние сме готови да преглътнем и това.
— Как се озова Елена във вашия салон? Препоръча ли ви я някой? Или тя просто дойде, както се казва, „от улицата“ и помоли да я назначите?
— Доведе я Нина Клевцова. Вече ви казах, тя е нашият втори администратор.
— А Нина откъде я познаваше? Отдавна ли са се познавали?
— Някакво случайно познанство. Спомням си, когато се опитвах да изясня дали Лена се е виждала с друг мъж, най-напред говорих с Нина, мислех, че тя ще ми разкаже нещо за личния живот на Лена. Но се оказа, че са се запознали едва ли не седмица преди Нина да я доведе в салона за събеседване.
— А Наташа Разгон? Тя откога познаваше жена ви?
— Отдавна. Но Лена рядко общуваше с нея.
— Защо, знаете ли?
— Вече ви казах: тя нямаше приятелки. Не й трябваха.
— Егор Виталевич, самият вие вярвате ли в това?
— Вярвам — твърдо отговори Сафронов.
„Не вярва“ — помисли си Настя. Но поначало ситуацията си беше странна. Ако Елена Сафронова е имала приятелки, но съпругът й крие това от милицията, по този въпрос има какво да се помисли. Ако е имала приятелки, но съпругът й не знае за тях, също има почва за размисъл. Обаче ако наистина не е имала, налага се плътно да се заемем с миналото на Елена Михайловна Сафронова, по баща Шчоткина. Защото човек, за чието минало никой нищо не може да разкаже, буди известни, меко казано, подозрения.
Тя за пореден път драсна няколко думи в бележника си и премина към следващата група предварително набелязани въпроси.