Останалата част от историята за бонбоните се разми някъде в дъното на апартамента, около кухнята, където моментално отлетя бързоногата Дашенка.
Настя и Льоша пиха чай и се канеха да си тръгват — вече беше късно, а и двамата на сутринта трябваше да са на работа.
— Настя. — Саша улови ръката й и леко я придърпа настрана. — Да си кажем някоя дума. Слушай, искам да имаш кола.
— Искай — равнодушно отговори тя. — Това е безпредметен разговор, Саня. Никога няма да го направя.
— Няма да приемеш подарък от брат си ли? Да не би да е неприлично? Или може би престъпно? Хайде обясни ми глупавото си упорство, намери аргументи.
— Санечка — прегърна тя брат си, целуна връхчето на носа му, — аз с удоволствие ще приема подарък от брат си. Но никога няма да обидя и унижа съпруга си. Щом ние с Льошка не можем да спечелим пари за кола за мен, значи няма да имам кола. И няма да искам да имам. Между другото, аз наистина не искам. Не обичам да съм зад волана.
— Ами тогава да ти подаря кола с шофьор? — присмехулно вдигна вежди Саша. — И защо решаваш всичко вместо Алексей? Откъде си толкова сигурна, че моят подарък ще го обиди или унижи? Питала ли си го?
— Не — призна тя, — не съм го питала.
— Ами попитай го. Или хайде аз да го попитам. Льоша!
— Какво правиш, недей! — уплашено зашепна Настя и задърпа брат си за ръкава, като си представи как може да завърши този разговор.
Но вече бе късно. Льоша внимателно остави на пода племенника си, който се правеше на въздушен гимнастик в дългите му ръце, и дойде при тях.
— Льоша, как би приел жена ти да се сдобие с кола?
— Каква кола? — попита Чистяков напълно миролюбиво.
— Автомобил като автомобил, не скъп, но приличен. Естествено, нов.
С внимателно, но някак хирургически точно движение Льоша протегна ръка и буквално измъкна жена си иззад гърба на Саша Каменски. Придърпа я по-наблизо, настани я до себе си, критично я огледа и оправи завързания на шията й копринен шал.
— Ето така — удовлетворено каза той. — Сега си истинска красавица. Та ти ме питаше нещо за кола, нали?
Настя веднага разбра всичко и моментално се успокои. Саша обаче нищо не разбра, защото познаваше Чистяков не от двайсет и осем години, отколкото го познаваше сестра му, а само от осем. А предвид и отсъствието му през последната година, всъщност бяха само седем.
— Казвам, как би се отнесъл към…
— А, за това ли — с неприкрита скука го прекъсна Чистяков. — Подари й някаква по-интересна книга или сериал на касети, само че по-дълъг, трийсет-четирийсет епизода поне, да й стигнат задълго. Тя заспива добре след тях. Всяка вечер по епизод — цял месец спокоен сън. Една жена може да приема скъпи подаръци само от мъжа, с когото спи. От съпруг или от любовник. В конкретния случай, надявам се, само от мен.
— Но аз съм й роднина! — възмути се Саша. — И то близък роднина. Какво обидно виждаш в това? Ти си талантлив учен, но не си виновен, че за това днес плащат копейки. Защо жена ти трябва по цели дни да снове из Москва пеша, щом държавата ни има такъв отвратителен бюджет?
Чистяков премести внимателния си поглед към жена си.
— Асечка — прозвуча искрена загриженост в гласа му, — наистина ли ти е трудно да пътуваш от единия до другия край на Москва? Много ли се уморяваш? Искаш ли да имаш кола?
— Ама моля ти се, не. — Тя с всички сили завъртя глава, сякаш интензивността на движенията й трябваше да потвърди чистотата на помислите. — Изобщо не ми е трудно. Тоест, разбира се, наистина ми е трудно, но с метрото става по-бързо, отколкото с кола, защото задръстванията са ужасни. Особено зиме, когато пътищата не се почистват добре, сняг, лед… Не искам никаква кола.
— Тогава защо брат ти ме занимава с глупости?
Настя се усмихна.
— Абе така, колкото да поддържа разговора.
Октомврийската вечерна Москва беше тъмна, мокра и блестяща — като черен плащ в дъждовно време. Още щом излезе от блока, където живееше брат й, и се качи в колата, Настя превключи мислите си към убийството на Елена Сафронова. Юра Коротков е прав, тук силно намирисва на активна роля на съпруга в отнемане живота на бременната му жена. Вярно, Егор Виталевич има много добро алиби, многократно потвърдено от свидетели и най-важното — поддаващо се на обективна проверка, но тъкмо за такива случаи са измислени поръчковите убийства. Егор Сафронов решава да се отърве от жена си, наема изпълнител, дава му комплект ключове от апартамента на Елена и на изпълнителя остава само да изчака жената за пореден път да отиде там, за да си вземе някоя дреха. Да влезе в апартамента, като се възползва от ключовете, и без да вдига излишен шум, да я убие. Нито свидетели, нито звънене на вратата и разговори на висок глас, огласящи цялата стълбищна площадка, на тема „Кой е?“ — „За ремонта“ — „Не съм ви викала“ — „И въпреки това отворете“, нито шумно разбиване на брава, с една дума, нищо, което може да попречи на убиеца или впоследствие да насочи по следите му. Идеална ситуация, проста до гениалност.