Ами мотивът? И в това отношение е просто. Колкото и да се силеше, Настя не можеше да повярва, че човек като Егор Виталевич ще се ожени за една жена само защото веднъж случайно е преспал с нея и тя е забременяла от него. В живота му със сигурност е имало достатъчно подобни ситуации, но кой знае защо, те не са завършвали със сватба. За това ясно говори фактът, че и двата предишни брака на Сафронов са били бездетни, следователно изобщо не са били сключвани заради бременност. Какво тогава се е случило този път? Защо Сафронов не е постъпил така, както е постъпвал по-рано? Пробудило се е желанието му да стане баща? Трябва да се провери. Но как?
Ами ако не е имало никакво желание да стане баща, а е бил обикновен шантаж от страна на Елена? Тя е искала да роди детето и да го отгледа в заможен дом заедно със съпруг. Елена е накарала Егор да се оженят. Той отначало се е стъписал и се е подчинил, после обаче е поразмислил и е решил да се отърве и от шантажистката, и същевременно от омразната съпруга и съвсем ненужното дете. Но защо не се е откупил? Нали не е беден? Вярно, не е олигарх, но щом Елена го е пожелала за съпруг, значи нивото на доходите му напълно я е задоволявало, тоест, той спокойно е могъл да се откупи. Защо да я убива? Не й е вярвал? Страхувал се е, че тя ще вземе парите, а после пак ще го предаде? При съвременните нрави в икономическия живот на страната винаги има с какво да бъде шантажиран един предприемач. И това трябва да се провери: има ли господин Сафронов някакви прегрешенийца и могла ли е Елена Шчоткина да научи за тях.
Господи, накъде я поведе мисълта, към какви дебри? Какви основания има тя изобщо да подозира Егор Виталевич Сафронов при пълна липса на улики, говорещи за неговата виновност? Никакви. Тя, Настя Каменская, го подозира просто защото не разбира защо се е оженил за администраторката на неговия салон за красота. Е, ами че малко ли неща на този свят са необясними за нея! Егор Сафронов е мъж и само този факт й дава всички основания да не разчита на собствените си разбирания, защото е жена и има свои представи за мотивите, с които мъжете се женят. Нали точно това обясняваше преди няколко дни на изпитната комисия? Именно това, а сега е пощръкляла и се дразни: как така, оженил се е с неясни за мен мотиви, това не може да бъде, мотивите със сигурност са други, щом аз не ги разбирам, значи изобщо ги няма…
— Приятелко, в какви дълбини се спусна ти, човек и с акваланг не може да те стигне?
Настя трепна и се опомни. Боже, вече са стигнали вкъщи, а тя дори не е забелязала!
— Льоша, ако ти кажа за какво мисля, ти дълго ще се превиваш от смях — заяви тя с усмивка.
— Вече започнах. Е, за какво мислиш?
Тя слезе от колата, протегна се, дълбоко вдиша влажния, пропит с аромата на окапали листа въздух.
— Защо се женят мъжете.
— А не искаш ли да помислиш защо се развеждат? — ехидно попита мъжът й.
— Искам. И за женитбите, и за разводите, и за убийствата вместо разводите. Слушай, хайде да се поразходим двайсетина минути, да подишаме чист въздух. И през това време ти ще ми обясниш мъжките възгледи върху проблемите на брака и неговото разтрогване. Солидно, като професор, систематизирано.
Дори в тъмнината на зле осветения двор Настя видя как Льоша се смути. Боже мой, колко години вече са заедно, а той още се страхува, че тя ще го напусне…
— Лично към теб ли има отношение това? — попита той глухо.
— Пази боже, Льошенка! Просто нашето общо приятелче Юрочка ми пробута убийство на бременна жена и всички ние подозираме, че е убита — или по-точно убийството й е поръчано — от нейния скъп съпруг. Та ето, блъскам си главата да разбера защо му е било нужно да я убива, след като е могъл просто да се разведе. Е, ако не се разведе, поне да я напусне. И изобщо недоумявам защо се е оженил за нея. Искаш ли да ти разкажа историята, а ти да я коментираш от мъжка гледна точка?
— Давай.
Той не се опитваше да скрие облекчението си и на Настя й стана съвестно. Нито един нормален мъж след двайсет и осем години близки отношения не би се притеснявал постоянно, че жена му ще го напусне. Щом двайсет и осем години не го е направила, вече няма къде да се дява, това е очевидно… Впрочем сигурно това е очевидно само за жените, защото те точно така се отнасят към мъжете си: щом двайсет и осем години не я е напуснал, вече няма да го направи. И грешат. А мъжете — обратно, знаят, че и след трийсет, и след четирийсет години могат да си тръгнат, у тях никога не умира влечението към свободата и към продължаването на рода с по-млада самка. И си мислят, че жената е устроена по същия начин и също може… Но колко ли гадно се е държала тя през всичките тези години, щом Льошка още не се е успокоил!