Тя започна да разказва, като се стараеше да бъде последователна и да не изпуска нищо важно, съчетавайки сведенията, получени от Андрей Чеботаев, и информацията, която бе успяла да извлече от днешния разговор с безутешния вдовец Егор Сафронов.
Живяла някога девойката Лена Шчоткина… Тя се родила в Новосибирск. Преди осем години, на двайсет и три годишна възраст, пристигнала да покорява Москва. Била много красива и много умна, но умът й се проявявал само когато благоволявала да поработи някъде, а това се случвало рядко и за кратко. Живеела предимно с богати мъже. Един от тях й купил апартамент, което позволило на младата Лена Шчоткина да се регистрира в Москва. С какви именно мъже е живяла — това още не беше установено, защото хубавата Лена имала една нетипична за младите момичета черта: не се сближавала прекалено с приятелките си, използвала ги просто за ежедневно общуване и лесно скъсвала отношения с тях. По-точно, отношенията сами се скъсвали, тъй като Лена Шчоткина не се стремяла да ги поддържа. Не търсела сама приятелките си, отбягвала срещи, оправдавайки се с различни маловажни причини, и така нататък.
— Льоша, кажи как е възможно една млада жена да няма приятелки, а? Ей така, поне една. Та нали тази Шчоткина не е московчанка, няма роднини тук, сигурно е била много самотна. Как мислиш?
— Мисля, че не би било зле да погледнеш себе си — философски каза Чистяков, стиснал здраво жена си под ръка. — Ти самата много ли приятелки имаш? Нещо не съм забелязал дори една.
— Льоша, ти не сравнявай — разпалено възрази Настя. — Първо, аз имам теб и вече почти трийсет години ти си ми и съпруг, и приятел, и приятелка. Второ, в работата си имам Коротков, с когото също мога да обсъждам всичко. И трето, имам самата си работа, която запълва не само времето, но и главата ми, при това изисква много емоции, така че за общуване с приятелки просто нямам належаща необходимост. А нашата Лена Шчоткина не е имала такава работа, не е имала и някого като моя Чистяков. Как тогава е задоволявала своята потребност от общуване?
— Може да не е изпитвала такава потребност — сви рамене Алексей. — Защото какво представлява всъщност личното общуване? Размяна на информация, продиктувана, от една страна, от стремежа да разкажеш за себе си, да споделиш преживявания и впечатления, и от друга страна — от любопитство: а как стоят тези неща при другия? Ако липсва любопитство, интерес към другите хора, а за себе си нещо не ти се разказва или не бива да разказваш, ето ти го образа на класическия самотник. Вярно, самотници по-често се срещат сред нас, грубите и недодяланите, но от време на време се намират и сред вас, нежните и деликатните.
Настя потрепери, изведнъж усети, че е премръзнала.
— Да се прибираме — предложи тя. — Нещо ми е студено.
— А за младата Лена няма ли повече да ми разказваш?
— Вкъщи. На топло и уютно — обеща тя.
Настя обичаше такива дълги домашни вечери, разговорите с Льошка, обсъжданията, своите учудени въпроси и опитите да анализира на глас, неговите отговори и поправките му в нейните разсъждения. Мисленето на Чистяков беше принципно различно и той почти винаги виждаше фактите в абсолютно друга светлина.
— И последното, Льоша, което не разбирам напълно: защо Егор Сафронов се е оженил за нея?
— Струва ми се, че неговите обяснения не са те задоволили?
Настя се уви по-плътно в одеялото, присви колене към корема, притисна пухената възглавница до брадичката си и направи смешна гримаса.
— Сигурно съм ужасно цинична, но не вярвам в тези приказки за внезапното прозрение и незнайно откъде взелото се желание за бащинство. Вярвам, че жената в един момент може да разбере, че иска дете. С нас това се случва и е нормално, защото никоя цивилизация не е отменила инстинкта за майчинство. Но при мъжете… Не, не вярвам. А може би аз не разбирам мъжете. Ти какво ще кажеш?
— Ще кажа, че не си права. Наистина не разбираш момчетата, но това е понятно, защото си момиче, а дори най-умното момиче никога не може напълно да се превъплъти в момче. Мъжете никога не могат докрай да разберат жените, но точно така и жените не могат да разберат докрай мъжете. Примири се, детективе, признай, че и ти не си способна на някои неща — засмя се Алексей.