— Разкажи ми за нея — помоли тя Андрей Чеботаев, който в продължение на пет дни след убийството на Елена се занимаваше с разпитване на свидетели. — Какво представлява тази Нора?
Оперативният работник примига с невероятно дългите си мигли, които служеха като постоянен повод за шеги и дори приятелски насмешки, и хвърли лукав поглед на Настя.
— Естествено, ти очакваш да започна да ти разказвам каква глупава и празноглава жена е тя — заяви той.
— Защо? — учуди се Настя. — Защо реши, че очаквам това?
— Защото е прието съпругите на „новите руснаци“ да бъдат смятани за точно такива. Стереотип. „Новите руснаци“ непременно са тъпички, прости и откачили от стоварилите им се луди пари, а техните съпруги непременно са кръгли глупачки, способни да мислят само за дрешки, дрънкулки, пластични операции и курорти. Така е, нали?
— Стереотип наистина съществува — съгласи се тя. — Вярно, не всички се вписват в него. Та какво ще кажеш за Нора? Вписва ли се тя?
— Общо взето, не — усмихна се Андрей. — Красива умна лелка, между другото, образована.
— Охо, дори това? И къде е учила?
— Не, не в смисъл, че има висше образование — засмя се Андрей, — всъщност няма такова. Омъжила се е веднага след гимназията и сериозно се е захванала с раждане на деца. Има четири, кое от кое по-малки. И то само на трийсет години! Струва ми се, че сега за пореден път е бременна.
— Откъде тогава образованост при такъв живот? — усъмни се Настя. — Бременности, раждания, пелени, кърмене, пране, чистене. Образоваността някак не се връзва с всичко това. А и едва ли може да се запази някаква красота.
— Нора Сергеевна много обича да чете — поясни Чеботаев. — Цял живот е обичала, още от дете. А тъй като парите в семейството са повече от достатъчно, Уразови разполагат и с две бавачки, и с домашна помощница, а Нора Сергеевна осъществява общия контрол и се отдава на любимото си занимание, тоест чете. Колкото до нейната неземна красота, Нора Сергеевна редовно посещава разни салони и солариуми. Не, Настася, сериозно говоря, Нора Уразова е много приятна лелка и прекрасно дава показания. Аз във всеки случай не съм имал основания да се съмнявам в нейната искреност. А ти какво, усъмни ли се? Нещо не ти е харесало в показанията й? Или аз съм пропуснал нещо?
В гласа на детектива явно прозвуча тревога, защото винаги е неприятно да намерят грешки в работата ти, особено явни. И не е спасение дори обстоятелството, че Андрей се познава отдавна с Настя Каменская, тя не му е началник, а само наблюдател от „Петровка“, и както и да се подредят нещата, никога няма да му повиши глас и няма да си позволи остри забележки. Но все пак е неприятно…
— Андрюша, как ти се стори, тази Нора в течение ли е на работите на съпруга си?
— Абсолютно е в течение — уверено отговори той. — Всичко знае. Уразов, за разлика от Сафронов, е по-едра риба, нашият Сафронов е дребен бизнесмен, има всичко на всичко един салон за красота, два фризьорски салона и е съсобственик на кафене. А за Уразов това заведение е нищо и никакво, играчка. Уразов е голям ресторантьор, има цяла верига заведения с ориенталска кухня. Ето погледни, записал съм си. — Андрей прелисти бележника си, намери необходимата страница. — Четири ресторанта, такива, разбираш ли, пълноценни, всеки с по три салона, осемнайсет заведения тип „чайна“, от всички се доставя храна за вкъщи или за офиса по поръчка. Всичко това заедно се нарича „Звездата на Изтока“. Знаеш ли колко любители на ориенталската кухня има в Москва? Така че сама разбираш какви са доходите му.
„Звездата на Изтока“… Настя често бе срещала това име, спомни си, че го е виждала и на „Тверская“, и на Ленински проспект, и на проспект „Мир“, и дори близо до метростанция „Шчолковская“, където живееше. Май два-три пъти бе вечеряла там, когато Льошка беше в командировка, а вкъщи нямаше продукти и не й се искаше да готви. Да, точно така, сега тя си спомни със сигурност. Тогава я смаяха цените в менюто — толкова бяха ниски, че дори скромната й милиционерска заплата не пострада много. Виж ти, виж ти, седяла е на масата, хапвала си е и дори не е подозирала, че след известно време ще трябва да се заинтересува от собственика и съпругата му.
— Андрюша, ще трябва още веднъж да се срещнеш с Нора Сергеевна.
Ох, колко й бе омръзнала тази дипломатичност! Ако случаят с убийството на Елена Сафронова от самото начало се разследваше на „Петровка“, Настя просто щеше да хване метрото, да отиде при Уразова и да й зададе въпросите, от чиито отговори толкова се нуждаеше. Но случаят беше „териториален“, разследваше се в едно от районните управления и по него трябваше да работят детективи от районното, в частност Андрей Чеботаев, а Настя трябваше да контролира и да оказва практическа помощ. Тя не обичаше да проверява, хем не просто не обичаше, а не можеше да понася това. Колкото до практическата помощ, това означаваше да прави вместо детективите това, което те не умеят, а тя, Настя Каменская, умее. Тъй да се каже, да помага практически. Ако ставаше дума за анализ на статистиката или за огромна по обем информация, никой нямаше да се обиди: всички знаеха, че наистина никой не може да се справя с това по-добре от Каменская, така че нека тя го прави под формата на въпросната практическа помощ. Но когато се отнасяше за разговор със свидетели, тя нямаше никакви основания да поема такъв ангажимент. С него прекрасно ще се справи всеки детектив. Разбира се, ако този детектив сам я помоли да се срещне с човека и да поговори с него, тогава — да, тогава това ще бъде истинска практическа помощ. Но нали трябва да я помоли, инак се получава неловко. Така че тя опипа почвата, каза, че Чеботаев трябва да разпита Нурия Салахетдиновна Уразова още веднъж.