През големия прозорец той видя как Лиза си съблече шлифера, даде го на висок младеж в черно-сива униформа и влезе в салона. Слава знаеше, че тя ще направи всичко както трябва: и маса ще избере така, че да вижда Богданов и неговия събеседник, но без да се набива на очи, и поръчката й ще бъде подходяща — тя има голям опит по тази част. Със сигурност в момента, в който ще се наложи да си тръгне, всичко ще бъде изядено, а сметката — платена. Той постоя още малко със затворени очи, опитвайки се да укроти пулсиращата в тила му болка, после запали двигателя и потегли.
Наблюдението над блока, където живееха Славчикови, не донесе нищо ново. Бавачката доведе от училище по-голямото момче, след трийсетина минути дотича дъщерята на Катерина, дори не дотича, а сякаш доплува, прегърната от дългокос, стилно облечен младок, с когото влезе във входа. По закъснението от десетина минути, когато той излезе от входа, стана ясно, че там се бяха целували.
А ето го и Василий Славчиков, най-младия съавтор. Вероятно беше дошъл у мащехата си да похапне, времето беше тъкмо за обяд. Дойде пеша, така и не бе прибрал колата си от сервиза. Как ли не премръзва с това леко якенце, дори само по пуловер щеше да му е по-топло!
Към три часа Боровенко реши, че е време да потегля към ресторанта. Щом писателят бе определил срещата за три, а отиде там в един и половина, подобно разпределение на времето можеше да се тълкува съвсем еднозначно: смята да обядва сам, а с познатия си, на когото нареди да не се обажда в дома му, ще пие само кафе, тоест не се очаква разговорът да е дълъг. Слава трябва да бъде пред входа на ресторант „Старата Виена“ най-късно в три и половина, а още по-добре — по-рано, за да не изтърве непознатия. За всеки случай звънна на Лиза:
— Как е там?
— Засега никак — спокойно отговори тя, още дъвчейки нещо.
Боровенко се опита да си представи как тя яде някакво изискано ястие и веднага се намръщи от нов пристъп на болка в тила. Не, засега дори не може да мисли за ядене.
— Тоест още никой не е дошъл? — уточни той.
— Засега никой.
— Добре. Аз ще дойда скоро.
И в този момент от входа излезе Василий. Измина няколко крачки, спря и протегна ръка в опит да спре кола. После Слава дълго не можа да разбере защо постъпи така. Не разбираше на какъв порив се бе поддал, а може да не е било порив, а инстинкт, но каквото и да беше, той подкара колата до младежа и спря.
— Ще ме хвърлиш ли до Кудринския площад, шефе?
— Качвай се — кимна Слава.
Щеше да се наложи повечко да обикаля, но не кой знае колко — това си мислеше, докато излизаше от пресечката. От Кудринския площад по „Садовое колцо“ до завоя към площада на трите гари ще стигне за петнайсетина минути, а там вече е съвсем близо до ресторанта. Ще успее. Хем така му се отваря възможност да поприказва с Василий и е много вероятно да научи нещо интересно.
Но надеждите му не се оправдаха, пътникът беше мълчалив, потънал в някакви свои мисли, така че нито един от плахите опити на Слава Боровенко да завърже разговор не се увенча с успех. В джоба му забръмча мобилният телефон, обаждаше се Лиза.
— Къде си?
— Идвам. Гостът дойде ли?
— Да. Жена.
— Разгледа ли менюто?
— Не, веднага поръча. Вероятно само кафе или чай. Слава, идвай по-бързо.
— Идвам, идвам.
И в този момент попаднаха в задръстване. Голямо, непробиваемо, каквито обикновено се случват в най-натоварените часове привечер. Боровенко взе да се нервира, минутите се топяха незнайно защо по-бързо, отколкото когато с нетърпение очакваш някого, стрелките на часовника сякаш ускориха темпото си и летяха по циферблата като бесни, ето вече е три и двайсет, и двайсет и пет, и двайсет и седем, а те помръднаха само със стотина метра. По дяволите! Защо ли подхвана тая глупост с Василий? Ако не се бе насочил към Кудринския площад, той щеше да избере съвсем друг маршрут и вече отдавна да е пред ресторанта. И мястото е такова идиотско, шест платна, колата на Боровенко стои на четвъртото и никъде не може да мръдне оттук, не може да паркира до тротоара, да дотича до близката станция на метрото и да стигне с него до „Красноселская“, а после да хване частник и да се разбере с него да го закара. Срещу добри пари не е проблем да намериш кола. Но е абсолютно невъзможно да стигне до тротоара, колите са спрели плътно една до друга и всяка маневра би създала само допълнителни затруднения.