Настя толкова остро почувства унижението, че дори се изненада. Хем не й беше за пръв път! Защо ли така бурно реагира на най-обикновена ситуация? Към милицията — особено към криминалната, хората се отнасяха с уважение и благоговеен трепет до деветдесета година, а сега в продължение на повече от десет години не ги е наплюл само мързеливецът. Отдавна трябваше да е свикнала с тази снизходителна небрежност, с която се отнасяха към служителите на милицията „новите руснаци“, пък и тя беше свикнала, само че напоследък всички изработени навици за психологическа защита издишаха.
До три часа Настя добросъвестно се занимаваше с текущата си работа, която се бе натрупала в достатъчно голямо количество, и петнайсет минути преди уговорения час отиде до паметника на Висоцки на булеварда. Отказа да обядва в компанията на Нора Уразова и избра място на срещата, удобно лично за нея, близо до местоработата й. Ако госпожа съпругата на ресторантьора се страхува от студ и влага и откаже да разговаря, седнала на скамейката, може да поговори с нея в колата, ако ли пък не — ще пият кафе в някое немного скъпо заведение, тук е пълно с такива. В този случай Настя сама ще си плати кафето и ще избегне още едно унижение.
В три без пет на ъгъла на булеварда и „Петровка“ спря бял мерцедес. Отвори се дясната предна врата, слезе едър бодигард, огледа се, после помогна на седналата отзад жена, която носеше голяма, обточена със скъпа кожа наметка от най-тънко шевро. Докато Уразова, придружена от бодигарда, пресичаше улицата и вървеше покрай паметника към скамейката, Настя открито я разглеждаше. Нурия Салахетдиновна се оказа много красива и много пълна жена и Настя, докато я наблюдаваше, кой знае защо преценяваше кое у нея е повече — дебелината на тялото или красотата на лицето, и сама се ядосваше на себе си заради тези глупави мисли.
— Здравейте. — Гласът на Уразова на живо беше също толкова мелодичен, колкото и по телефона, но още по-звучен и наситен. — Вие ли сте Анастасия Павловна?
— Да. А вие сте Нурия Салахетдиновна, нали? Или ще ви е по-удобно да ви наричам Нора Сергеевна?
— Може просто Нора — безгрижно се усмихна Уразова, — та аз съм много по-млада от вас.
Така, още едно ухапване, още едно напомняне за възрастта й. За старостта… Хайде де, Каменская, стегни се, Уразова изобщо не е имала намерение да те хапе, не е искала да бъде нетактична и да акцентира вниманието върху неща, които са неприятни за теб, дори само защото няма представа за твоите проблеми и колко ти е неприятно това. Просто ти е дала да разбереш, че можеш да й говориш простичко, без церемонии. Опитва се да ти помогне, глупачке комплексирана, и да намали дистанцията, та ти самата по-лесно да общуваш с нея. Какво лошо има в това?
Нищо. Ами ако е хитър ход? Ако тя те предразполага, за да приспи бдителността ти, защото има нещо общо с убийството? Как? По какъв начин? Не е известно. Но и това трябва да се проверява…
— Искате да ме попитате за Леночка, нали? Доколкото разбирам, Егор все пак е успял да издейства с убийството й да се занимават на „Петровка“?
— Ами… като цяло, да, права сте. Случаят ще се разследва под наш контрол. Разкажете ми за вашата приятелка.
— Вече разказвах, Егор ми се обади по телефона в събота между десет и единайсет часа вечерта и попита дали Лена не е у нас…
— Това го знам — меко я прекъсна Настя. — Чела съм показанията ви. Разкажете ми за самата Елена. Каква беше, нещо за характера й, за навиците й, за вкусовете й. Отдавна ли се познавахте с нея?
— От юли. Егор я доведе у нас, представи я като своя годеница, каза, че очакват дете и през август ще се състои сватбата им. Един момент. Сайпула — обърна се Уразова към бодигарда, който като непробиваема стена стоеше до тях, — поседни на съседната скамейка.
Бодигардът мълчаливо кимна и се отдръпна.
— Строга охрана имате — с усмивка каза Настя.
— Ами — пренебрежително намръщи изящното си носле Нора, — бонбонени обвивки.
— Не разбрах…
— Казвам, че е само проформа. Ей така, за фукане. На кого съм притрябвала аз? Кой ще тръгне да ме отвлича? На кого е потрябвало да ме напада, след като постоянно си стоя вкъщи или пътувам с шофьора? Безсмислено е да обират жени като мен.
— Защо? — учуди се Настя.
— Не разбирате ли? — В гласа на Нора прозвуча леко раздразнение, съвсем незабележимо, но Настя го долови. — В чантата ми никога няма пари, само дребни, които не биха заинтересували сериозен крадец. Алик не ми дава големи суми.