— Значи, до този момент нито веднъж не бяхте виждали Елена?
— Не, тогава се запознахме.
— И не се ли учудихте, че Егор толкова дълго е крил от вас годеницата си? Идвал е с различни момичета, само не и с онази, за която в края на краищата е решил да се ожени. Не е ли странно това?
— Нищо странно. Това е било моментно решение. Леночка работела в един от салоните на Егор, той дълго не й обръщал внимание, а после някак изведнъж нещо се случило помежду им, тя забременяла и Егор й направил предложение. Той много искаше дете.
Така, тази песен вече сме я чували. Искаме нещо по-новичко.
— А вас това не ви ли учуди, Нора? Все пак Егор Виталевич е бил човек улегнал, имал е зад гърба си два брака и множество неангажиращи връзки, не е градял никакви планове за задомяване и изведнъж — заради забременяването на една случайна приятелка — всичко се е променило.
— Учуди ме — позасмя се Уразова. — Между другото, това също до голяма степен стимулира моя интерес към Леночка. Искаше ми се да разбера какво толкова има у нея, та Егор така да се промени из основи в един момент.
— Е, и? Успяхте ли да разберете?
— Не. Нищо не успях — с горчивина отговори Нора. — Леночка беше абсолютно затворена. Сякаш бе поставила пред себе си някаква преграда, сякаш бе издигнала стена. Според мен тя по нищо не се отличаваше от предишните жени на Егор — и те бяха много красиви и никак не бяха глупави. Е, защо тогава той се ожени именно за нея, а не за някоя от онези? Единственият отговор, който ми хрумва, е наистина огромното му желание да стане баща. Не мога да си го обясня с нищо друго.
— А вашият съпруг? Той какво мисли по този въпрос?
Уразова погледна Настя с недоумение.
— Ама вие какво, Анастасия Павловна? Нали вече ви казах, че Алишер не обсъжда с мен такива неща. Егор е негов делови партньор, а да обсъжда с домашната квачка деловия си партньор — и особено неговите интимни проблеми, е абсолютно невъзможно. Московчанка тук съм аз, Анастасия Павловна, макар и възпитана от ортодоксални родители. А Алишер е роден и е израснал там, в Изтока.
— А как мислите, Нора, ако аз задам същите въпроси на съпруга ви, той ще ми отговори ли? Или по-добре да не си губя времето?
Тя сви рамене.
— Не знам. Опитайте. Може с вас той да не се държи като с мен. И после, самата вие определено няма да се държите с него така, както се държа аз.
Тя се усмихна.
— Нямахте голяма полза от мен. Говорих повече за своите работи, а на вас ви беше интересно да чуете повече за Леночка. Но няма да ми се сърдите, нали? Та аз прекарах тези два часа като в друг живот, изтръгнах се от клетката си, разговарях с нормална жена, и то не за домакински работи, и не в ресторант, а ей така, просто на улицата… Нямате представа какво означаваха за мен тези два часа. Ако трябва, готова съм да се виждам с вас колкото пъти искате, само ми се обадете, веднага ще дойда.
— Благодаря ви, Нора — искрено й благодари Настя. — Струва ми се, че ще трябва да се срещаме още неведнъж. Аз ще обмисля това, което ми казахте, и определено ще изникнат нови въпроси.
— Непременно се обадете!
Уразова стана от скамейката и тутакси до нея изникна огромният Сайпула. Стражът, който щеше да придружи затворничката обратно до килията. „А разправят, че богатството носело щастие — съчувствено си помисли Настя, загледана след двете отдалечаващи се фигури. — Какъв късмет е извадило това момиче! От училищната скамейка — направо в прегръдките на патриархален съпруг. От волното московско детство — в зандана на възрастния живот и майчинството. Та тя на практика не е имала и моминство. А е толкова умна. И красива. Жалко.“ И веднага се поправи: рано е да съжалява Уразова, тепърва трябва да осмисли показанията й. Може би не бива да съсредоточава подозренията си върху Егор Сафронов? Може в действителност тук да има нещо друго и Нурия Салахетдиновна да има непосредствено отношение към това „друго“?
ГЛАВА 5.
Ето, дойде събота и Вячеслав Боровенко се събуди с радостното предчувствие за сполучливо свършване на днешната работа. Сега главата не го болеше, само едва-едва, но в сравнение с вчерашната болка, изстискваща силите му и разцепваща тила му като вряща лава, пълна с чугунени гирички, които блъскат отвътре черепа му, това беше просто дреболия, почти незабележимо ухапване от комар, и можеше да се оценява като състояние на пълно и абсолютно здраве.