Изпуши две цигари, преди да се настани отново на шофьорското място.
— Те скоро ще излязат — каза Лиза малко по-високо, отколкото беше нужно, защото слушалките й пречеха да преценява силата на гласа си. — За един часа са уговорили фотосесия с френски фотограф за някаква голяма статия във „Фигаро“. Ще ги снимат навън, по булевардите.
— А по нашия въпрос има ли нещо?
— Вече съвсем близо са… — Лиза замълча, ослуша се. — Днес стигнаха до обсъждането на хода на разследването и според първоначалния им замисъл трябва да стане фалшифициране на резултатите от експертизата. Това го обсъждаха още в сряда, спомняш ли си? Но тогава не стигнаха до самата експертиза, защото не бяха решили как точно ще бъде извършено самото убийство, а днес вече всичко са измислили и е дошъл ред на разследването. Онзи от тях, който сега опише механизма на тази фалшификация, е именно човекът, когото търсим.
Ето на, интуицията не го е излъгала, всичко ще се разкрие днес, само след два часа, а може би и след няколко минути. Всъщност Слава Боровенко нито за миг не се бе съмнявал, че достъп до материалите на загиналия журналист има именно Глеб Богданов, който грижливо крие контактите си с неизвестната жена, дето му предава дебели пликове срещу пари. Но нали трябваше да убеди в своите изводи първо Николай, после Андрей Степанович, а за това бяха необходими повече факти.
В един без пет тримата съавтори излязоха и се спряха пред входа, като оживено обсъждаха нещо. След няколко минути дойде фотокореспондентът. Четиримата стигнаха до пресечката, излязоха на булеварда — точно както всяка сутрин го правеше Глеб Борисович, и без да прекъсват разговора си, под ръководството на мургавия дългонос французин започнаха да се снимат ту до дърво, ту на скамейка, ту на фона на старинната сграда, в която живееше маестрото, ту точно по средата на булеварда, та в кадъра да влезе площад „Тургенев“, ту пък обратното — връщаха се към Рождественских булевард и заставаха така, че да се вижда табелката с името на улицата „Болшая Лубянская“. Вероятно фотографът беше чувал за печалната известност на думата „Лубянка“ и бе сметнал, че е напълно уместно да го свърже с криминалната литература. За руския вкус, помисли си Боровенко, това бе прекалено праволинейно и дори примитивно, но всъщност на Запад знаят толкова малко за Русия, че при тях такава снимка ще бъде приета като много изразителна.
В един момент му се стори, че съавторите са недоволни един от друг, явно нещо в сюжета не се подреждаше така, както им се е искало. За няколко минути между тях се възцари мълчание. Тримата стояха с гръб към наблюдаващите ги съпрузи Боровенко и така и остана неизяснено кой пръв прекъсна мълчанието, като даде свежа идея. Ала когато писателите за пореден път промениха позицията си, обсъждането отново вървеше живо и по лицата им се видя, че тримата са напълно доволни един от друг.
Фотосесията продължи точно два часа, след което съавторите стиснаха ръката на окичения с апаратура французин и се върнаха в апартамента. Слава отново си сложи слушалките и се приготви, но само след пет минути разбра, че го чака поредното разочарование.
— Глаша, сервирай обяда — чу той бодрия глас на Богданов.
— Обаче с експертизата се получава страхотно! — Това вече беше Василий. — Интересна история се подрежда.
— Да, забавно е — съгласи се Катерина. — Като цяло е необичайно, но напълно правдоподобно. Браво на нас.
— Край, край, приятели, по този въпрос се разбрахме — зазвуча в слушалките началническият баритон на Богданов, — трябва да продължаваме, имаме строг график. Аз ще напиша всички епизоди, свързани с фалшифицирането. Днес трябва да се занимаем с любовната линия.
— А това беше домашната работа на мадмоазел Катрин. — В интонацията на Василий пролича неприкрита злъч. — Какво, любезна ми Кити, научихте ли си урока? Готова ли сте, докато обядваме, да ни разкажете историята на нещастната любов на следователя?
— Не на следователя, а на оперативния работник — отвърна Катерина.
— Но нали миналия път решихме нещастна любов да изживее следователят!
— Реших друго.
— Защо?
Гласовете се отдалечиха и леко утихнаха, но си останаха отчетливи, вероятно съавторите от антрето бяха влезли в стаята, която крадецът Мишаня бе нарекъл „трапезария тип хол“.