— Струва ми се, че така ще бъде по-добре. Следователят и без това участва в достатъчно епизоди, за да покажем неговия характер и да го направим ярък, а оперативният работник изглежда някак сивкав, явно краските не са ни стигнали за него.
— Какво чувам, безумна Катарина! Вие заговорихте като нашия уважаем Глеб Борисович! Решили сте да станете метреса и да оставите своя следа във великата руска литература?
— Млъкни за малко, Василий — прекъсна го Богданов, — Катерина е абсолютно права, и аз мислих по този въпрос. И това, че се стреми да научи едно-друго от мен, е достойно за уважение. А виж, дето на теб ти изглежда смешно, е достойно за порицание.
— Добре, порицайте ме, аз съм съгласен на всичко, само не ме оставяйте без обяд. Бабо Глаша, днес ще има ли пирожки?
Слава силно замижа, под клепачите му засноваха яркожълти точици.
— По дяволите — промърмори той. — Те са успели да се разберат, докато бяха на улицата. Някой от тях е обрисувал механизма на фалшифицирането на данните от експертизата, престорил се е, че го е измислил в момента, а всъщност е взел това от материалите на журналиста, така че ние пак не знаем кой именно е този човек.
— Но нали ти си сигурен, че е Богданов — предпазливо каза Лиза. — Или се съмняваш?
— Не че се съмнявам — ядосано отговори той, — но нямаме достатъчно доказателства. Освен това Андрей Степанович иска да научим не само кой от съавторите предлага материалите, но и как и откъде те попадат при самия писател. Спомняш ли си? Той специално наблегна на това. Аз искам да дам на Андрей Степанович такава информация, че като я чуе, той да ми каже: благодаря, вие си свършихте работата и можете да се смятате за свободни. Разбираш ли, Лизонка? Искам колкото може по-бързо да приключа с това, но да приключа веднъж завинаги. За да не се връщаме към него. Не мога повече!
Вероятно почти извика, защото Лиза уплашено го сграбчи за ръката и силно я стисна.
— По-тихо, успокой се. Защо се нервираш толкова? Нали не си забравил, че става дума за съдбата на сина ни? Ние с теб сме заинтересовани преди всичко материалите да бъдат намерени и никога повече да не изплуват наяве, а не по-бързо да се отървем от Андрей Степанович. Ние, между другото, му дължим живота на сина ни, а ти разсъждаваш, сякаш са те въвлекли в абсолютно ненужна за теб авантюра, и мислиш единствено как по-ловко да се измъкнеш от нея. И между впрочем, ако вчера не се бе държал като последния идиот, още днес щяхме да знаем коя е жената, която предаде плика на Богданов. И ако се беше оказало, че тя по някакъв начин е била свързана с журналиста — например, че е негова роднина или приятелка, тогава бихме могли да смятаме, че сме изяснили всичко. Така че сега седим тук само заради теб и ако обичаш, стига истерии. Ти самият си виновен, че сме принудени да киснем тук със слушалки на главата и да слушаме какви ли не глупости. Но ще киснем и ще слушаме. И то не защото ти искаш да се отървеш по-бързо, а защото от това зависи съдбата на сина ни. Разбра ли ме?
Не ще и дума, той я разбра. Как няма да я разбере.
Още от първия поглед, който хвърли на администраторката на козметичния салон „Нимфа“ Нина Клевцова, Настя Каменская разбра, че надеждите й няма да се оправдаят. Тя очакваше Нина, която навремето довела убитата Елена да работи в салона, да се окаже по-близка с покойната от Нора Уразова, която се познаваше с Елена едва от четири месеца. Все пак Елена е работила в салона цяла година и това означава, че цяла година е поддържала ако не приятелски, поне добри отношения с Нина — та тя дори й е давала ключовете от апартамента си за интимни срещи.
Но я очакваше разочарование. Клевцова се оказа съвсем младо момиче и още от първите минути се разбра, че щом Елена не е приела за приятелка умната и оригинална Нора, значи дори не е допускала до себе си тази млада празноглавка. Впрочем всичко се случва и е напълно възможно на Елена да не й е била необходима умна и проницателна приятелка, а точно такава — глупавичка, която е приемала всичко за чиста монета и безрезервно е зяпала в устата своята по-красива и несъмнено по-силна и опитна приятелка. „Ще опитаме“ — с тайна въздишка реши Настя, като гледаше без въодушевление широко отворените сини очи на администраторката.
— Кажете ми, Нина, къде и кога се запознахте с Елена.
— Ами тя дойде в салона, вече разказвах това…
— Хайде повторете го още веднъж, моля — търпеливо каза Настя. — С вас е разговарял един мъж, нали? А мъжете нищо не разбират от женски работи, вечно объркват всичко и пропускат най-важното. Та значи, Елена дойде във вашия салон. Кога беше това?
— Не си спомням точно. Май през октомври миналата година. Или в началото на ноември.