— Дойде да си търси работа, така ли?
— Не, какво говорите, тя дори не знаеше, че ни трябва втори администратор. Дойде да си прави маникюр. Маникюристката беше заета, трябваше да почака, аз й предложих кафе и се заприказвахме.
— И какво стана после? Тя ви каза, че търси работа, така ли?
— Не, аз първа се оплаках, че сама ми е трудно, защото щатът още не е запълнен изцяло, че наскоро сме отворили салона и нямаме втори администратор, затова трябва да работя всеки ден. А тя тогава попита може ли да разговаря със собственика за работата. Веднага се обадих на Егор Виталевич и той й определи ден и час за събеседване.
Първият неуспех. За Настя щеше да е много по-добре, ако Нина беше разказала как е срещнала Елена Шчоткина в някой клуб или на купон. Тогава би могла да започне търсенето на хора, познавали убитата, преди тя да започне работа в салона. А така всичко отново опира до същия този салон „Нимфа“. Впрочем, освен Нина Клевцова и охранителя, който се кълнял, че никой не е търсил Елена по телефона по лични въпроси и никакви нейни познати не са идвали в салона, тук има и две маникюристки, две фризьорки, две масажистки, две козметички и двама служители, обслужващи сауната, солариума и басейна. Общо десет души. Не е нужно да си извънредно съобразителен, достатъчен е минимален житейски опит, за да разбираш, че понякога козметичката или масажистката знаят за клиента неща, които може да не знае и най-добрата приятелка. Така че напред, Каменская, преминавай към следващата група въпроси.
— Кажете, а как Елена оценяваше нивото на работа в салона?
— Не ви разбрах…
Сините очи се отвориха още по-широко и избликналото от тях недоумение изглеждаше напълно искрено.
— Ами… харесваше ли й как работят фризьорките например, или пък козметичките? Какво говореше за качеството на тяхната работа?
— Че какво да говори? Клиентите не са се оплаквали, значи, всичко е било наред.
— Клиентите са едно. Питам дали самата Елена бе доволна например как са я подстригали, как са й направили маникюра, как са минали козметичните процедури? На самата нея харесваше ли й?
— Ами тя не използваше тези услуги… А вие защо питате?
— Е, знае ли човек, може да не е била доволна от някой специалист, да е смятала, че въпросният човек работи лошо, не на нужното ниво, може дори да се е оплакала от него на собственика. Собственикът например да е уволнил този човек — и ето ви повод за отмъщение — мъгляво разясни Настя.
— Не — завъртя отрицателно глава Нина, — не е имало нищо подобно. Нали ви казвам, Ленка не използваше нашите услуги.
— Странно. — Настя стъпка по стъпка си проправяше път към това, което я интересуваше в момента. — Да работиш в салон за красота и да не използваш неговите услуги… Та това е толкова удобно, на самото ти работно място, не е нужно да ходиш някъде другаде. Сигурно при вас са предвидени и отстъпки за персонала?
— Да, пет процента. Но Лена нито веднъж не си направи нещо при нас. Момичетата дори се чудеха. Аз например използвам всичко: и сауната, и басейна, и изобщо всичко, което предлагаме тук. И момичетата правят същото, когато им се отвори пролука между клиентите. Правят си една на друга масажи, прически, маникюр, педикюр и така нататък. А Лена — не.
— Защо? Обясняваше ли го някак?
— Нищо не обясняваше. Просто не ги използваше — и толкоз.
— Тогава може би е посещавала някой друг салон, където работят специалисти, които повече са й харесвали? — предположи Настя.
— Ами, никакви салони не посещаваше! Аз изобщо се чудя…
Нина замълча и прехапа устна. Нещо крие? Случайно се изтърва и се уплаши? Може би вече става по-топло?
— На какво се чудите, Ниночка? — колкото можеше по-меко попита Настя, за да не подплаши момичето.
— А, нищо…
— Не, „нищо“ не ме задоволява — заговори тя малко по-строго, — все пак аз съм от милицията, трябва да знам всичко точно. Елена е била убита, това е нещо сериозно и не можем да минем с недомлъвки. Е, на какво се чудехте?
Нина въздъхна и започна да увива на пръста си кичур от дългата си, разпиляна по гърба й светла коса.
— Ами… с една дума, тя нали вече е мъртва… за покойниците не бива да се говори лошо…
„Трябва! — едва не извика Настя. — За умрелите от естествена смърт наистина е по-добре да се говорят само хубави неща, но за убитите трябва да се казва всичко — и хубавото, и лошото! Хайде де, момиченце, давай, казвай по-бързо своето „лошо“ за Елена Шчоткина-Сафронова, може би именно тук ще открия крайчеца на нишката, за който мога да се хвана. Хайде!“