— Говорете, Нина, не се страхувайте, нали разбирате, че за нас е важна всяка информация — предпазливо я подтикна Настя.
— Ама такава информация няма да ви помогне.
Нина решително замахна с ръката, на която бе намотала кичура, и се смръщи от неочакваната болка.
— И все пак?…
— Тя не се поддържаше изобщо — изтърси момичето, сякаш събрало кураж. — И в нашия салон не си правеше нищо, и в други салони не ходеше. Аз не разбирам как е възможно на такава възраст човек изобщо да не се грижи за себе си.
— Каква „такава“ възраст?
— Ами тя беше прехвърлила трийсет, време й беше да се грижи и за лицето, и за фигурата си. И маникюра не е прилично да си правиш сама. Поне веднъж да беше влязла в солариума, за малко тен… Обаче не.
— Почакайте, Нина, а защо сте толкова сигурна, че Елена не е правела нищо? Откъде знаете, че не е ходила в друг салон?
— Та аз какво, да не би да не виждам? Когато дойде за пръв път да си прави маникюр, си личеше, че и ръцете й са добре гледани, и лицето, и прическата й беше наред. И после, чак до сватбата — нищо! Аз имам набито око, веднага забелязвам такива неща. Главата й, както беше подстригана тогава и боядисана на кичури, така до самата сватба фризьор не я беше пипвал. Косата израства, корените са друг цвят — просто бие на очи, а тя — никакво внимание. Не си лакираше ноктите, само ги подрязваше, дори кожичките не си режеше, виждала съм. Колко пъти съм й предлагала да влезем в сауната! Аз живея тук наблизо, през моята смяна не е удобно да отсъствам задълго, и без това сядам ту при фризьорката, ту при маникюристката, ту при масажистката, а през смяната на Ленка идвах да се понапаря в сауната и да се поплискам в басейна. Идвам значи, казвам, хайде, Лена, да отидем заедно, като сме две, е по-приятно, и без това не мърдаш от стола си, можеш поне в сауната да влезеш. Не! Нито веднъж не дойде с мен.
— Може би Елена е била равнодушна към външността си? Не е смятала за необходимо да поддържа красотата си?
— Разбира се, не смяташе — съгласи се Нина. — Та това ме учудваше. Защото, като имаш красота, трябва да я пазиш, да трепериш над нея, да се грижиш тя да се запази по-дълго. Ами сауната?
— Какво за сауната? — не разбра Настя.
— Сауната вече не е за красота, а за здраве. Какво, и здравето ли не я интересуваше?
— Не сте ли опитвали да поговорите с нея за това? Може би тя не е бивало да посещава сауна по медицински причини? Да не е била болна?
— Ама какво говорите, Ленка беше здрава като кон… Ох, извинявайте. — Нина отново прехапа устна, очите й се напълниха със сълзи. — Все пак тя умря, а аз за нея така… лошо.
— Това е нормално, Ниночка — успокой я Настя, — ние водим разследване, а по време на разследването винаги се получава нещо такова, уж човекът е добър, а се налага да изясняваме за него не твърде красиви подробности. Всичко е наред. Ето, вие казахте, че Елена никак не се е грижила за себе си чак до сватбата. А после?
— Е, после всичко се промени. Само че тя пак не идваше в нашия салон. Тоест, не ползваше услугите му. Продължаваше да работи, а в свободните дни ходеше да се грижи за красотата си.
— Къде?
— Не знам, не ми е казвала. Но си личеше, че е някакво модно място и специалистите там са скъпи. Само ноктите й като погледнеш: с блясък, с миниатюрни орнаменти. Само лауреати на конкурси изпълняват такава работа, а техните услуги знаете ли как се плащат?
Настя знаеше. И ако се наложеше, лесно щеше да намери маникюристката, която през последните месеци е правела маникюра на Елена Сафронова. Само че дали щеше да е нужно? Какво може да знае за нея такава маникюристка? Същото, което знае съпругът й или Нора Уразова, или ей тази тук Ниночка Клевцова. А на Настя й трябват сведения за живота на убитата в по-ранен период.
Добре, с тази група въпроси засега може да приключи и да премине към следващата.
— Вие омъжена ли сте, Нина?
От материалите по случая се знаеше, че Клевцова не е официално омъжена, но защо тогава е вземала от Елена ключовете за апартамента? От кого е криела своите похождения? От човека, с когото съжителства? Е, не е ли по-лесно да го напусне, щом той до такава степен не я задоволява, че да му изневерява? Някак мътна е тази ситуация. Може би Егор Сафронов е излъгал за ключовете?
— Не, защо?
— Егор Виталевич каза, че понякога сте вземали от Елена ключовете за нейния апартамент. Вярно ли е?
— Вярно е, разбира се. Какво пък? Аз не го крия. И на онзи милиционер го казах. Защо, не бива ли?
Ето на, вече се наежи. Същинско таралежче, а не малка синеока блондинка, нежно цветенце.
— Не, защо, може — усмихна се Настя. — А защо ви трябваше чуждият апартамент?