„Ох-ох-ох, точно ти ли пък се радваш на спокойствие — упрекна себе си тя. — Всеки момент си готова да се разплачеш, всичко те дразни, нищо не ти харесва. И сега се каниш да поучаваш млад оперативен работник как трябва да гледа на живота! Засрами се, Каменская!“
— Върви — откъсна я от размислите й гласът на Андрей, — сега е свободен. Да те придружа ли?
— Няма да се изгубя — махна с ръка тя. — До скоро, ще се видим.
Подполковник Недбайло, пълен, солиден, с рядко пухче, покриващо бебешки розовия му череп, беше значително по-млад от Настя и тя, щом влезе в кабинета, отново изпита леко бодване от ревност: тоя ще си направи кариерата по всички правила и ще получи чин полковник на четирийсет години. Тя обаче е жена и за нея важат съвсем други закони.
— Олег Александрович, бихте ли могли да ми помогнете? — започна тя.
Играта беше ясна и на нея, и на него — обикновена апаратна игра в строгите рамки на йерархичната структура. Сега Недбайло, спазвайки правилата на тази игра, ще трябва да си придаде вид на разбиращ и всемогъщ началник, без чието знание и одобрение не може дори да се роди бездомно коте.
— Слушам ви, Анастасия Павловна.
Внимателен поглед, показно дружелюбие, пухкавите ръчички събрани така, че да говорят за готовност да те изслуша и да ти помогне. Правилата се спазват.
— Озовах се в затруднено положение. Случаят с убийството на Елена Сафронова е поставен под контрола на „Петровка“, но вашите детективи работят толкова грамотно, че аз просто няма какво да правя. Вчера ме извика моят началник полковник Афанасиев и ме попита каква практическа помощ оказвам по този случай, а аз нямам какво да отчета.
Тя разпери ръце в шеговито отчаяние. Това е като в шаха — традиционната размяна на ходове. Щом съм тръгнал с пешка на e-2 — e-4, значи, демонстрирам готовност да водя най-проста игра, без разни усложнения. И ти, ако си приличен човек, трябва да направиш хода e-7 — e-5, с други думи, да ми покажеш, че всичко разбираш, че не се стремиш да направиш мат в три хода, просто движиш фигурите и ще докараш нещата до реми. Ако обаче пренебрегваш правилата и смяташ да играеш нещо по-засукано, можеш да започнеш да разиграваш защита „Нимцович“ и да придвижиш коня на f-6.
Настя направи първия ход с пешката и сега чакаше как ще отвърне Недбайло.
— Е, и при нас има трески за дялане — взе да скромничи подполковникът. — Не ги хвалете прекалено много моите момчета, че ще си вирнат носовете. Та с какво мога да помогна?
Е, слава богу, Недбайло се оказа нормален човек. Във всеки случай, засега. Той направи напълно очакван и предписан от правилата ход.
— Поседях тук, помислих… Не е нужно нещо да се поправя след вашите момчета, те са работили грамотно, така че аз нямам какво да правя в смисъл на практическа помощ. Виж, бих пипнала нещичко по работата на следователя, честно да си призная.
Това беше пробен камък. Ами ако подполковник Недбайло е в извънредно топли и дружески отношения със следователя? Тогава лошо. Но по този начин все някак може да се измъкне. Обаче по готовността, с която закима подполковникът, пролича, че той не е в никакви отношения със следователя Герасимчук. Или ако е в някакви, те са лоши.
— Нали разбирате, Олег Александрович, аз съм човек на служба, наредили са ми — изпълнявам, макар че, честна дума, не виждам основания това убийство да се разследва под контрол на ниво градско управление — продължи тя. — Ние с вас прекрасно знаем, че криминалистите, които работят на „Петровка“, не са с нищо по-добри от оперативните работници от „територията“, а понякога са и по-лоши, така че ще е много по-правилно, ако вие помагате на нас, а не ние — на вас. Но заповедта си е заповед, дори тя да не харесва и на нас, и на вас. Вашите хора са затрупани с работа и е неприлично да ги караме да проверяват и всички версии, които ми хрумват. Съгласен ли сте?
— А вие имате оформени версии, така ли? — поинтересува се подполковникът.
— Аз мога да имам само чудати версии — колкото можа по-обаятелно се усмихна Настя, — защото всички нормални версии вече са или проверени, или се проверяват от вашите оперативни работници, така че е абсолютно безсмислено да им се пречкам в краката. Затова измислям поне нещичко, с което да се отчета пред своето началство.