— Разбирам, много добре ви разбирам — отново закима Недбайло.
Е, това е. Ритуалният танц е завършен, играта е изиграна по всички правила, сега може да се насочат директно към работата.
— Трябва да направя оглед на жилището, в което е извършено убийството. Но не ми се иска това да изглежда като жест на недоверие към добросъвестността на следователя Герасимчук. Той е човек самолюбив и ако съдя по това, което съм чувала за него, много добър професионалист, така че няма да се съгласи на повторен оглед на местопрестъплението без достатъчни основания за това. А аз трябва просто да вляза в жилището, да погледна едно-друго, да се убедя в това-онова. Но без разрешението на следователя това е невъзможно. Вие ще ми помогнете ли?
Недбайло сбърчи челце, сякаш си припомняше нещо.
— Какво искате да направя? Да се обадя на следователя?
— Нищо подобно, Олег Александрович, следователят не е на вашето ниво. Аз ще съм ви много благодарна, ако се обадите на неговия началник. А той да спусне заповед към Герасимчук.
— Но мен ще ме попитат защо се опитваме да притискаме следователя, вместо да се разберем с него. Вие опитахте ли да поговорите с него, да му обясните проблема си?
— Не. За следователя аз съм никоя, нали разбирате. Виж, ако…
— Е, добре — нетърпеливо задъвка устни Недбайло, — вие наистина не можете да се обръщате към следователя с подобни молби. Но нали съществува Чеботаев, който непосредствено води делото. Защо той не се обърна към Герасимчук?
„Е, защо, та защо… Защото се страхува, че ще си навлече гнева му. А Андрюшка не иска да се кара с него, той е нежна душа, не може да понася да му крещят, макар да е в милицията вече доста време. Крехко създание. А аз нямам право да му нареждам, нямам такива пълномощия. За него не съм началник, а само контролираща инстанция. Вие не разбирате това, господин Недбайло, защото зле познавате характера на вашия подчинен. Е, и какво трябва да ви отговоря?“
— Впрочем аз разбирам каква е работата — неочаквано каза подполковникът, без да дочака отговора на Настя. — Чеботаев е нервозно момче, готов е да си сложи примката на шията от една остра дума. Вече имаше един конфликт с Герасимчук, тогава целият отдел го успокояваше. Естествено, момчето не иска да си изпати отново. И Герасимчук не е цвете за мирисане, трябва да ви кажа, макар че е добър професионалист. Когато е ядосан, изобщо не си подбира приказките. Ами добре, Анастасия Павловна, радвам се, че ще съм ви полезен. Мисля, че ще успея да издействам за вас посещение в жилището на убитата. Ще ви съобщя чрез Чеботаев.
— Благодаря.
Този път Настя беше абсолютно искрена. Незаслужено бе подозирала Олег Александрович, че не познава подчинените си. Дори много добре ги познава. И разбра всичко от самото начало. Но играта си е игра и правилата изискват в нея задължително да се направи определеният брой ходове. Интересно, някой някога опитвал ли се е да пресметне колко работно време отива за разкриване на престъпления, а колко се губи за такива игрички? Да се кланяш, да убеждаваш, да спазваш етикецията, да пиеш водка със съответните хора, да чакаш в приемни на началници…
В неделя рухнаха всички надежди. Маестро Богданов излезе на разходка, а неуморната Глафира Митрофановна се захвана с чистене. Апартаментът беше голям и според резултатите от подслушването, тя го чистеше на части. В неделя дойде редът на антрето и трите стаи, към които водеше.
Домашната помощница чистеше изключително грижливо. И естествено, забеляза мъничкото тъмно петънце на дървената рамка на вратата. Потърка го с парцала, после го разчопли с нокът, а като не постигна успех — донесе кухненски нож. В слушалките на Боровенко пращеше, скърцаше и пукаше оглушително, а после всичко утихна. Миниатюрният микрофон бе открит и изтрит от лицето на земята като топчица засъхнала кал. Именно така го идентифицира незапознатата с шпионските трикове Глафира Митрофановна.
Лиза седеше до съпруга си в колата, бледа от напрежение.
— Трябва веднага да се обадим на Николай — повтаряше тя.
Слава не възразяваше. Не виждаше друг вариант за поведението им. Нека Николай да вземе решение какво да правят по-нататък: да продължават ли да наблюдават съавторите, или да се опитат отново да намерят наркомана Мишаня и да поставят в апартамента на Богданов нов микрофон.
Николай мълчаливо изслуша накъсания от вълнение разказ на Боровенко, изруга през зъби и нареди засега нищо да не предприемат.
— Аз ще докладвам на Андрей Степанович — каза той и затвори телефона.