Артьом Герасимчук безпогрешно познаваше закона, но всичко останало, необходимо за създаването на гъвкава, но устойчива конструкция, поради младостта си все още не притежаваше. За сметка на това обаче имаше кариеристични и честолюбиви стремежи да стане „яко профи“, което никой не може да разиграва. Оттук и постоянните му конфликти с оперативните работници: на следователя непрекъснато му се струваше, че се опитват да го уличат в недостатъчна компетентност, в липса на опит, да го измамят, да го заблудят, да го поучават, да поставят под съмнение резултатите от неговата работа. Особено трудно се сработваше с по-възрастни хора, дори разликата в годините им да не е голяма. Работата беше там, че като малък Тьома бе расъл в семейство с доведен по-голям брат: майка му се бе омъжила за вдовец с дете. Разликата между момчетата беше само пет години, но братът никога не пропускаше да използва старшинството си, поучаваше Тьома, тероризираше го, караше го да изпълнява дребни поръчения, тайно от родителите си действаше със сила, като използваше обстоятелството, че малчуганът няма навик да се оплаква или да доносничи, с една дума, осъществяваше „натиск по целия фронт“. А ако към това се добавят безсърдечните измами и тъпите обидни шегички, на които дълги години се хващаше доверчивият Тьома, можем да си представим с какъв психологически и емоционален багаж бе започнал Артьом Андреевич Герасимчук самостоятелната си работа като следовател.
Разбира се, Настя Каменская към момента не знаеше всичко това, но като улови върху себе си още първия поглед на Артьом Андреевич, разбра много неща. Дребничък офицер, готов да убие всекиго, който посмее да се усъмни, че той рано или късно ще стане Наполеон. Добре де, няма да се съмняваме, ще проявяваме учтивост, ще се обръщаме към него изключително по име и бащино и няма да допускаме лекомислени изказвания. Той е по-млад почти с двайсет години… Каква ли старица му се струва Настя! А той, на свой ред, й изглежда като същинско дете. Опасна заблуда, често присъща за хора, прекрачили четирийсетата годишнина, водеща до непоправими грешки: те имат чувството, че са още съвсем млади, затова възприемат хората, по-млади с петнайсет-двайсет години, като глупави хлапета — че как иначе, та нали щом аз съм млад, ти си направо за детската градина. А после се оказва, че „хлапето“ е зрял самостоятелен индивид, способен да взема решения и да работи, при това заема определена длъжност, разполага с пълномощия и какви ли не права, така че отначало те спохожда болезнено учудване, после раздразнение, сетне недоумение: щом той е вече толкова голям, значи аз съм стар?
Следователят пристигна пред блока, където бе живяла, преди да се омъжи, убитата Елена Шчоткина, с кола с две поемни лица и въпреки изпълнения с напрежение и студена строгост поглед на старши лейтенанта, Настя оцени неговата предвидливост. Ако следователят познава отдавна оперативния работник и напълно му се доверява, в подобна ситуация той просто му дава ключовете от жилището и листче хартия с неговия печат: ето, отваряй, гледай, търси, после отново ще запечаташ вратата, а ключовете ще ми върнеш. Но ако няма доверие на детектива, следователят идва заедно с него, а ако иска да спази и закона, довежда поемни лица: ами ако детективът открие нещо важно, изплъзнало се от вниманието по време на първия оглед? Адвокатите днес не те оставят да се отпускаш, едно неоформено по съответния начин изземане ще постави под съмнение и всички останали резултати от разследването. Артьом Андреевич беше подготвен и за такъв обрат и това говореше, че не страда от излишна самоувереност и напълно допуска, че наистина може да не е забелязал нещо.
— Благодаря ви, Артьом Андреевич, че се отзовахте на молбата ми — каза Настя, когато отиде при него.
Тя беше дошла малко по-рано от уговореното време и бе успяла да поогледа наоколо. Блок като блок, район като район, магазини, химическо чистене с пералня, чейнджбюро. Вярно, метрото беше далечко, на две спирки с тролей или двайсет минути пеш. Между другото, как се е придвижвала Елена — с градския транспорт или с кола? Вече като съпруга на Сафронов, тя е карала подарената от мъжа й „Киа Рио“, а преди това? Трябва да попита за всеки случай, може да се окаже полезно. Всъщност защо? Интересно, Елена сама ли е перяла, или е давала прането си в пералнята? Най-вероятно е купувала хляб ето оттук, от хлебарницата-сладкарница. А какво е купувала от бакалията — полуфабрикати или продукти, с които сама е приготвяла храна? И изобщо вкъщи ли се е хранела, или е ходела по гостилници и ресторанти?