Както размишляваше, Настя замалко да изпусне Герасимчук, който слезе от колата и зачака със своите поемни лица пред входа, буквално на три метра от нея.
— Какво всъщност смятате да намерите в жилището? — попита той с престорено равнодушен тон, когато се качваха с асансьора към петия етаж.
— Нищо — усмихна се Настя, — просто искам да погледна и да се опитам да разбера какъв живот е водила убитата.
— Но тя вече от няколко месеца не е живеела тук — възрази следователят. — Живеела е при съпруга си.
— Знам, но за мен е важно да разбера как е живяла, преди да се омъжи. Какъв е бил характерът й, разбирате ли?
Това беше грешка, но Настя се усети твърде късно, думата вече бе излетяла. Ех, не биваше да изрича това последно „разбирате ли“, не биваше. Герасимчук недоволно се намръщи и присви своите красиво очертани устни. Мълчаливо скъса печата от вратата, отключи, пръв влезе в апартамента, последваха го поемните лица — възрастна двойка, хора, които очевидно придружаваха следователя не за първи път, така че си знаеха работата и на нищо не се учудваха. Тримата веднага се разположиха в хола, поемните лица седнаха на дивана, едновременно извадиха списанията, които си носеха, и забиха погледи в тях, а следователят се настани във фотьойла и сложи папка на коленете си. Явно се канеше да наблюдава Настя.
Стана й неудобно, не беше свикнала да работи под втренчени погледи, още повече че и не бе наясно какво ще търси и къде, и дали изобщо ще търси нещо. Какво й трябва тук? Защо ли се захвана с всичко това? Нали имаше версия, според която Елена Шчоткина е накарала Егор Сафронов да се ожени за нея чрез шантаж, заради което именно е била убита от съпруга си или от негов съучастник? Е, какво общо имаше с това жилището? Андрей Чеботаев сега изравя подробности от биографията на Егор Виталевич в опит да намери нещо, с което той може да е бил шантажиран, ето с това трябваше да се занимава тя, а не да се прави на дълбокомислена, да разглежда вещите и обстановката в жилището на убитата жена. Но от друга страна, нали отначало е имало шантаж, а после омъжване, така че знае ли човек, може някакви следи, някакви отпечатъци от този шантаж още да се намират тук. Опомни се, Каменская, какви следи, какви отпечатъци? Телефонни номера, бележки за срещи в календар-бележника — всичко това е било иззето при първия оглед и се намира при следователя. Какво друго искаш да намериш? Компрометиращи Сафронов снимки или документи? Да бе, чакай, ако си нямаш работа. И да е имало, първата работа на убиеца е била да ги намери и прибере, именно затова е дошъл тук. И все пак, и все пак…
Настя се овладя, постара се да забрави за впилите се в нея тъмни недоброжелателни очи на следователя Герасимчук и да се съсредоточи. Да започнем от антрето, от малкия гардероб, в който се намират връхните дрехи. Дебело пухено яке „Богнър“, скъпо, но практично, няма износване, Настя го знае определено, защото и тя вече шест години носи подареното от майка й яке от същата марка и то и до днес изглежда като ново. До него — евтино китайско яке с изкуствен пълнеж, който се подава от скъсаните тук-таме шевове. Такива якета се купуват от битаците. Как е попаднало тук? И чие е? На самата Елена? Странно. За какво й е била такава дреха? А ето и едно английско палто — дълго, плътно, тъмносиво, много елегантно. Може пък именно за него да е дошла Елена в онзи фатален ден? Тъкмо като за сезона, наближава ноември, застудява. Не, вероятно не е за него: палтото е вталено и с колан — едва ли е подходяща дреха за жена, бременна в седмия месец, няма да се закопчае в талията.
На горния рафт — два топли шала и няколко копринени. Шаловете са съвсем нови, единият дори е в опаковката, за тях сезонът още не е настъпил и Елена навярно е смятала да ги вземе по-късно, вече в началото на зимата. Виж, копринените, обратно — носени са, запазили са едва доловимия аромат на парфюм, точно сега им е времето, но стопанката на апартамента ги е оставила тук, не ги е взела. Вероятно изобщо не е смятала да ги носи вече, купила си е нови и по-модерни. И отново същата картина, както с якетата: два шала с етикети на скъпи марки, а един — за жълти копейки, дори не копринен, а някаква синтетика. Откъде е? И защо? Някой й го е подарил и тя е трябвало да го вземе, било й е неудобно да откаже? Възможно е. Защо обаче го е носила? Или не го е носила Елена? Кой тогава?
След като приключи с горния рафт, Настя се наведе и започна да изучава обувките в гардероба. Няколко чифта ботуши и боти с остър нос и високи тънки токчета, явно неподходящи за бременна жена. Стари, скъсани на няколко места пантофки. Нима Елена е носила такива пантофки? Сигурно е носила, нали благосъстоянието, апартаментът и скъпите вещи не са я споходили изведнъж. Но защо не ги е изхвърлила? Пазела ги е за спомен? Или и тях ги е носила друга жена? Макар че номерът е същият като на останалите обувки. Това обаче за нищо не говори, трийсет и седми номер е най-разпространеният. Ами това какво е? Маратонки. Скъпи, маркови. Настя ги извади, доближи ги до светлината, внимателно ги разгледа. Да, тези маратонки са носени много, сигурно дори са бягали с тях. Интересно. А младата Ниночка от салон „Нимфа“ я уверяваше, че Елена изобщо не се е грижела нито за външността си, нито за здравето си. Не е ходела на сауна, с маратонки обаче е тичала, така ли? Или какво е правела с тях? За да придобие вътрешната повърхност на маратонките такъв вид, с тях са били пробягани десетки километри. Какво е било това — разходки, бягане сутрин, целенасочени походи извън града? За всичко това трябва да попитаме неутешимия вдовец… но защо ли? Това няма никакво отношение към шантажа. Или има? Въпроси, въпроси, а отговорите нещо не се виждат.