Сред намерените в антрето ръкавици откри същото като при якетата и шаловете: наред със скъпите от естествена кожа имаше и вълнени, скъсани на пръстите, и евтини, от зле обработен изкуствен материал. Номерът, както и при обувките, съвпадаше. Същата картина Настя видя и в банята. Естествено, когато се бе преместила при мъжа си, Елена бе взела козметиката си, но бурканчетата, тубите и флаконите, в които бе останало съвсем малко от съдържанието, бе оставила. Сигурно си беше купила нови. Сред тези бурканчета и флакони с названия на скъпи марки, като „Ла Мер“, „Герлен“, „Мавала“, „Кларинс“, бяха намерили място и съвсем евтини кремове и лосиони. Как са се озовали тук? Кой ги е използвал? Елена? Или пак не е била тя?
Сега да огледаме кухнята. Скъпи италиански мебели, дървени. При съдовете — абсолютно разнообразие. В един от шкафовете е подреден уеджудски сервиз за хранене за дванайсет души, такъв струва седем-осем хиляди в зелено. А в съседното шкафче-сушилник над мивката — съдове явно за ежедневно ползване, чиниите стояха в „мрежата“, за да съхнат, чашите — над тях, с дъното нагоре. Част от чиниите и чашите бяха от ръчно изработен майсенски чаен сервиз, а друга част — най-прости „офисни“ чаши и обикновени линийки.
От кухнята Настя мина в спалнята. Дори не се изненада, когато намери в шкафа грижливо сгънати комплекти спално бельо, сред които наред със скъпите английски и френски — сатенени, с жакардова украса или ръчна бродерия, лежаха евтини турски и китайски. В големия гардероб висяха на закачалки няколко блузки и трикотажни костюми и джемпъри, всичко останало стопанката явно бе успяла да пренесе в новото си жилище. А рафтовете, освен със спалното бельо, се оказаха заети със зимни дрехи: пуловери, жилетки, шалове. Техният ред е трябвало да дойде към края на есента.
Настя започна внимателно да вади бельото и дрехите от всеки рафт поред и да ги нарежда на широкия, прилежно застлан креват. Кой знае защо, хората обичат да крият неща, които не са предназначени за чужди очи, именно на такива рафтове, под дрехи и бельо. Тя дори не забеляза как следователят е дошъл до спалнята и е застанал на прага, наблюдавайки действията й; просто вадеше поредната вещ, поглаждаше я, опипваше я, поставяше я на кревата, вадеше следващата… Правеше това машинално, дълбоко замислена, и се сепна едва когато разбра, че сгъва не пуловер или шал, а нещо много по-тънко. Тениска. Обикновена тениска, бяла, с къс ръкав и простичка щампа. Още една тениска. И още една, този път черна. И още една, небесносиня със смешна котешка муцунка на гърба. Вероятно Елена, както правят много жени, е обличала тези тениски под дебелите пуловери, защото вълната боцка кожата на гърба и гърдите. Ами това какво е? Това вече не беше тениска, а анцуг. Лек, бял, летен. А ето още един — ярък, електриков на цвят, дебел, явно за студения сезон. Следователно тениските, поставени на един и същ рафт с анцузите, са били предназначени не за носене под пуловери, а за спортуване. Тениски, анцузи, маратонки… А ето и чорапи — тънки и дебели, памучни. Пълен комплект. Но това не е всичко, в дъното на рафта има някаква торбичка. Настя бързо изтърси на кревата съдържанието й: три бански костюма, цели, по-скоро спортни, отколкото за плаж, гумена плувка, два чифта джапанки. Комплект за басейн.
Да, добри ми господа, зле познавате хората около вас. Покойната Елена Шчоткина-Сафронова все пак се е грижела за здравето си, и то как! Бягане, ходене, басейн. Вие обаче, учудващо, не сте го знаели. Впрочем тя напразно обвинява всички, всъщност само наивната Ниночка Клевцова не е знаела, а виж, съпругът като нищо може да е в течение. А ако и съпругът не знае, тогава се получава вече съвсем интересно…