— Моята самооценка ли те интересува? Успокой се, тя не е много висока.
Катерина говореше спокойно, но очите й лумнаха с лош пламък и в един момент Глафира Митрофановна наистина се уплаши. Такива очи, жестоки и същевременно бездънни, не бе виждала никога.
— Васечка, ела с мен в кухнята — нежно загука старицата, — ще ми помогнеш да нарежем още саламче, много е твърдо, а силите ми вече не са като на млад човек.
— Да вървим, бабо Глаша — с готовност стана от масата Василий, — когато е за саламче, винаги съм готов.
„… ти си най-умната и знаеш всичко по-добре от всички? Ще ти обясня аз кой тук е най-умният и кой знае всичко по-добре от всички. Така ще ти го обясня, че няма да забравиш това чак до смъртта си…“
Нищо, нищо, скоро всичко ще свърши. Остана съвсем малко. За нужната информация са похарчени луди пари, но целта вече е близо, още съвсем мъничко, още няколко малки стъпчици…
И после какво? Чувство на дълбоко удовлетворение ли? От какво? От това, че справедливостта е възтържествувала? Да, вероятно. Заради това се прави всичко.
А дали да не зарежеш всичко, да не го довеждаш докрай, да оставиш нещата, както са? Може би наистина няма никаква разлика дали справедливостта ще възтържествува или не, защото животът — това е опитът, който изживяваш, извличаш от него уроци и знания и преминаваш към друг живот и към изживяване на друг опит. И ако ти е писано в този живот да преживееш опита на несправедливостта, унижението или пренебрежението, значи трябва да го преживееш, а не да се опитваш да отклониш течението на събитията, да прерисуваш картината, да пренаредиш събитията. Или обратното, писано ти е да изживееш опита на борба за възстановяване на справедливостта, а ти се предаваш и така не изпълняваш предназначението си. Как е правилно? Ако знаеше…
— Катерина те обижда — съчувствено каза Глафира Митрофановна, настани Василий до масата и го погали по немитата коса. — Тормози те. Защо баща ти не те защитава? Та ти не си чужд човек, родна кръв си му, а той не може да затвори устата на Катерина.
— Е, какво да се прави, бабо Глаша, голяма работа — вяло отговори той и свря глава в нейния топъл корем, покрит с чистичка, лъхаща на прах за пране снежнобяла престилка. — Да полудува, докато не е дошло времето.
— За какво говориш? — напрегна се Глафира. — Какво време ще дойде?
— Ще дойде — замислено повтори Василий, укротен под ласкавата старческа ръка, — ще дойде времето. И тогава всички ще научат… тогава ще разберат кой от нас колко струва… и ще съжаляват…
Той внезапно се изправи, разкърши рамене, взе сбръчканата ръка на старицата, вдигна я до устните си, целуна я. Усмихна се, погледна я весело.
— Къде е нашето саламче, бабо Глаша? Давайте го тук, ще го накълцам тънко-тънко.
Глафира извади от хладилника щафета салам, сложи пред Василий дървена дъска, даде му нож. Той започна да реже, като с ловки, силни движения отделяше равни тънки кръгчета. Глафира мълчаливо му се любуваше, после плахо попита:
— Васечка, ти за какво говореше преди малко? Кой ще научи? И за какво ще съжалява?
— За нищо — небрежно отговори той. — Така.
Остави ножа и като го гледаше втренчено, повтори бавно и отсечено:
— За ни-що.
Старата Глафира нищо не разбра, но я лъхна студ.
Третият човек, на когото позвънил Егор Виталевич Сафронов, докато търсел жена си, когато тя не се прибрала навреме в събота, 18 октомври, била някоя си Наталия Разгон. Според Сафронов, докато Нора Уразова и Нина Клевцова все пак му отговорили, че Елена не е при тях и не са си уговаряли среща с нея за този ден, Наталия Разгон не могла да каже съвсем нищо, защото домашният й телефон не отговарял, а когато я намерил по мобилния, Егор Виталевич научил, че Наталия вече почти от два месеца е в чужбина, така че не знае и не би могла да знае какви са били плановете на жена му за този ден.
Следователят се свързал с Наталия лично и изяснил, че Егор наистина й се обадил на 18 октомври около 11 часа вечерта по московско време. Самата Наталия Разгон щяла да пристигне в Москва чак на десети ноември, а да дава подробни показания по телефона би било прекалено скъпо за нея. Следователят не настоял, Разгон не би могла да притежава никаква „гореща“ информация: прекалено дълго бе отсъствала от Москва. Но на Настя тази жена сега й беше много нужна. Какво пък, няма я, ще трябва да я почака, а засега ще се заеме с други насъщни проблеми. Например ще поговори с Егор Виталевич за тайното пристрастие на жена му към спортуването.