Този път господин Сафронов беше по-любезен, когато се уговаряха за среща, изрази пълна готовност да отговори на въпросите й и предложи на Настя да отиде в кафенето, което притежаваше съвместно с Алишер Уразов.
Въпреки очакванията, той не предложи да седнат в заведението, а заведе Настя в кабинета, който беше обзаведен солидно и скъпо, но без излишен шик. Бюро, наричано в мебелните магазини „бюро на ръководителя“, въртящ се стол с висока облегалка, няколко фотьойла за посетители, шкафове, рафтове, аквариум с рибки. С една дума, без излишни неща.
— Егор Виталевич, жена ви грижеше ли се за своето здраве под някаква форма? Посещаваше ли салони за красота, фитнес клубове?
— Какъв странен въпрос… Защо ви интересува това? Смятате, че на такова място се е запознала с убиеца?
„Напълно е възможно. Ти обаче добре съобразяваш, приятелю Сафронов“ — мярна се в главата на Настя.
— Моля да ми отговорите.
— Ами не, не се увличаше по такива неща. Тоест, искам да кажа, че преди сватбата Лена не ходеше по никакви салони, за нея това беше скъпичко, моят салон не е от луксозните, цените там са напълно демократични, съответно и печалбата не е много голяма, така че заплатите на администраторите не са високи. А пък вече след сватбата, когато се пренесе при мен, тя, естествено, започна да посещава скъп салон.
— А фитнес?
— Ама какво приказвате, Лена — и физкултура? — Той дори се усмихна въпреки печалния израз на лицето си. — Това е несъвместимо.
— Сигурен ли сте? Разбира се, когато сте заживели заедно, тя вече е била бременна, така че едва ли би могла да си позволи интензивни натоварвания, но може би ви е разказвала, че по-рано…
— Не — прекъсна я Сафронов, — не и не. Нещо повече, аз бях заинтересован бременността й да протича нормално и настоявах тя редовно да плува в басейн, защото лекарят ми каза, че това е много полезно за бъдещите майки. Но не успях да я убедя.
— Виж ти… — проточи Настя. — И с какво мотивира Елена отказа си?
— Каза, че я мързи и изобщо не обича нито басейни, нито каквито и да било физически натоварвания, никога в живота си не била правила дори сутрешна гимнастика, а от часовете по физическо се измъквала под всякакви претексти.
Добре, човек може да каже какво ли не, още повече за миналия си живот. За физкултурата и спорта ще поговорим с родителите на Елена. Да минем към втората част.
— Елена казвала ли ви е, че в нейния апартамент, освен нея, е живял и някой друг?
— Не. — Той се изненада толкова искрено, че Настя дори му повярва. — Защо, има ли някой там? Някой се опитва да предяви права над този апартамент ли?
Права над апартамента. Много добре, Егор Виталевич. Вместо да скърбите за жена си и нероденото си дете, вие първо мислите за печалбата от продажбата на апартамента, който по всяка вероятност ще получите като наследство. Ако не бяхте заможен, би могла да се разгледа и версията за убийство от користни подбуди: убил жена си, продал апартамента — и готово. Но това едва ли ви е нужно, в края на краищата, ако в един момент сте били затруднен финансово, бихте могли просто да убедите Елена да продадете апартамента или да го ипотекирате. Защо да я убивате? Не, тази версия май не издържа, макар че не бива да я отхвърляме напълно. Аз със сигурност знам, че вие, господин Сафронов, имате отношение към убийството на жена си, въпросът е само в мотива, който засега не ми е ясен. Но щом го напипам, ще ви вкарам на топло, и то задълго. Или не аз, а следователят Герасимчук, но ще ви окошарят.
— Успокойте се, там няма никого и никой не претендира за жилището. Но в него бяха открити вещи, които едва ли е възможно да принадлежат на Елена.
Сафронов се напрегна. Интересно, защо ли?
— Мъжки ли?
Ах, той ревнува… Или се преструва, че ревнува. Убийство поради ревност? Не е толкова невероятно, като се има предвид, че той се е оженил набързо и знае твърде малко за жена си. И тази версия не е лоша.
— Женски — скри усмивката си Настя. — Вещите са женски, но евтини и явно не отговарят на финансовото положение на Елена.
— Че какво финансово положение имаше тя! — махна с ръка Сафронов, сякаш се опитваше да разпръсне ненужните илюзии на подполковника от „Петровка“. — Нали ви казах, че заплатата на администраторите е малка, едва стига да живее човек.
— Но жена ви е имала двустаен апартамент, обзаведен със скъпи мебели, и много скъпи дрехи и обувки. И е използвала скъпа козметика. Разбирам, неприятно ви е да си спомняте това, но още отсега е ясно, че Елена е била скъпа държанка и докато до нея е имало мъж, тя е разполагала с пари, а когато са се разделяли, е била принудена да работи и да живее с мизерна заплата. Това ли имате предвид?