— Но нали сте могли да прегледате всички телефони и да намерите онзи, който започва с кодовете на САЩ и Калифорния. Едва ли вашата съпруга е имала много познати в Щатите, с които да е говорила по телефона. Да звъннете на няколко номера и да намерите телефона на майка й — какво по-лесно? Защо не го направихте, Егор Виталевич?
— Не се сетих — равнодушно отвърна той. — Бях в такова състояние, че не можех да разсъждавам нормално, камо ли да измислям такива сложни комбинации. Нима не разбирате?
— Разбирам, че родителите трябва да знаят за гибелта на децата си — сухо отговори Настя. — Елена често ли говореше с майка си?
— Доколкото знам, те изобщо не разговаряха. Елена беше обидена на майка си.
— За какво?
— Искала да отиде в Щатите за няколко месеца, да поживее там на гости, може би да си намери работа, все пак е икономист с добър английски… А майка й отказала да й прати покана.
— Защо?
— Елена смята… смяташе, че заради съпруга си. Съпругът на майка й е много по-млад и както казваше Елена, с неприкрити женкарски навици. Това е нейният израз. Вероятно майка й се е опасявала, че присъствието на нейната голяма и много красива дъщеря в дома й може да се окаже опасно за нея.
— Опасно за кого? За дъщеря й ли?
— Не, не — позасмя се Сафронов, — за майката, разбира се. Една вече зряла дъщеря не може да има млада майка, това е истината. А красивата млада жена е винаги по-привлекателна от друга, макар и красива, но не млада. Нали разбирате, че когато дъщерята наближава трийсет, майка й не може да бъде на трийсет и пет, тя е поне на петдесет. С една дума, майката отказала на Лена, не й разрешила да отиде, и Лена много се обидила.
— И скъсала отношенията си с майка си?
— Не го каза направо, но аз разбрах, че не поддържа връзка с нея. Във всеки случай, аз нито веднъж не чух Лена да й звъни.
Да, евентуален разговор с родителите за детството и юношеството на Леночка Шчоткина ще бъде свързан с доста главоболия. Бащата починал. Майката далече. Вярно, може да я намери, ако отдели доста време и сили, но нужно ли е това? Щом майката отдавна не живее в Русия, а напоследък не се е чувала с дъщеря си, какво може да знае тя за нейния живот и за днешните й проблеми? Нищо.
Впрочем мотивът за престъпление е нещо двустранно. Ако ти завиждаш за нечие богатство, обектът на твоята завист не може да е бедняк; ако завиждаш заради красота, обектът не може да е грозник; ако отмъщаваш за обида, обектът на твоето отмъщение трябва да е бил способен и да е имал възможност да те обиди. Във формирането на мотив за предумишлено убийство участват две страни: убиецът и неговата жертва. И ако искаме да намерим мотива, трябва не само да търсим престъпника, но и да се опитваме да разберем какъв човек е бил убитият.
Значи, трябва да се занимаваме с личността на Елена Шчоткина-Сафронова. И може би — дори би било по-добре — да събираме информация от странични хора. Близките, естествено, знаят повече, но невинаги казват това, което знаят, а понякога и лъжат. Чуждите хора знаят по-малко, но пък нищо не крият.
— Кажете, Егор Виталевич, кой от познатите на Елена присъства на вашата сватба?
— Само Нина Клевцова и Наташа Разгон, но Нина също толкова е и моя позната…
— А на погребението?
— Нина. Наташа я нямаше в града, била някъде в чужбина.
— И какво, никакви приятелки от Новосибирск, никакви роднини?
— Не, никакви.
— А от ваша страна много поканени ли имаше?
— Доста бяха. За сватбата резервирах ресторант за четирийсет души.
— Това не ви ли се стори странно? Трийсетгодишна жена кани на първата си сватба само една приятелка, която не е ваша обща позната. От страна на младоженеца — почти четирийсет познати и приятели със съпругите си, а от страна на младоженката — един.
— Знаете ли — отново потърка брадичката си той, погледна през прозореца, после премести поглед към книжата на бюрото си, — не съм се замислял за това. Просто попитах Лена кого би искала да покани на сватбата, тя назова Наташа Разгон и Ниночка от салона и аз ги прибавих в списъка. И толкоз.
— И дори в този момент не я попитахте за майка й? — уточни Настя.
— Попитах я. Именно тогава тя ми разказа, че й е сърдита. По тона й разбрах, че е по-добре да не разискваме тази тема и че тя при всяко положение не смята нито да кани майка си на сватбата, нито изобщо да й съобщава, че се е омъжила.
— И вие така и направихте… — неопределено подхвърли Настя.
— Какво съм направил? — навъси се Сафронов.
— Не сте разисквали повече тази тема — поясни тя.