— А… ами да. Точно така направих. Защо да задавам на Лена въпроси, които са й неприятни? Слушайте, аз не разбирам какво отношение има някаква си майка в някаква си там Калифорния към това, че убиха Лена? Губите си времето за изясняване на факти, които изобщо няма да ви помогнат в издирването на убиеца. Просто имитирате някаква активност, за да има какво да отчетете пред висшестоящите началници, а всъщност не правите нищо, за да разкриете престъплението. Мислех, че ако случаят е под контрола на „Петровка“, ще се размърдате и ще започнете да работите. Вероятно не съм бил прав и сега трябва да ходатайствам случаят с моята съпруга да бъде взет под контрола на министерството, може би тогава ще има някаква полза.
„Ще има, и още как — насмешливо си помисли Настя, като обърна внимание, че Егор Виталевич, кой знае защо, започна да се ядосва, макар че допреди малко беше мил и сговорчив. — Полза ще има, колкото си искаш. Така той излеко ме плаши с връзките си, че нали, само да вдигне слушалката — и цялото наше МВР ще застане мирно, като пионерски лагер при сигнала на тръбача. Как обаче ще ви хареса „някаква си майка в някаква си там Калифорния“? Яко! Ти, приятелю мой Егор Виталевич, си бил щастлив, че твоята млада съпруга няма нито приятели, нито роднини, и не си изпитвал никакво желание да се запознаваш с тях, и кротко си се радвал, че Елена също не проявява инициатива. Като в стар филм: човек трябва да се жени за сираче. А идеалният съпруг е сляпо-глухоням капитан далечно плаване. Не си искал да знаеш каквото и да било за Елена, не си й задавал въпроси, а и да си задавал, когато не е отговаряла, не си настоявал, не си ходил в апартамента й, а и да си ходил, си успял да не забележиш това, което видях аз, и си бил напълно доволен, че тя не те е натоварвала с разкази за миналото си. Не си изпитвал никакъв интерес към жената, за която си се оженил и която скоро е щяла да ти роди дете. Защо си се оженил тогава? Наистина ли сам си пожелал, както се опитваш да увериш всички ни? Или все пак са те принудили? И кой те е принудил — човек или обстоятелства?“
Тя реши да не отговаря на гневната тирада и зададе последния си въпрос:
— Но сигурно все нещо ви е известно за родителите на Елена. С какво са се занимавали, къде и като какви са работели?
— Тя ми каза, че баща й е бил голям учен — биохимик, който работел в Новосибирск в академичния институт, а майка й била счетоводителка, и тя работела в някакъв научен институт, но не в същия, в който работел баща й. Там живеели, в академичното градче.
За намерените в жилището на Елена пликове с повече от странни листчета тя обаче реши да не пита засега. Настя и сама не знаеше защо точно, интуицията нищо не й подсказваше по този въпрос. Просто така реши — и толкоз. И не попита.
С Андрей Чеботаев Настя се разбра да се видят в нейния кабинет на „Петровка“ и докато оперативният работник пристигне, тя успя да свърши няколко неотложни работи, тъй като никой не я бе освобождавал от работата по други престъпления. След като подготви няколко документа, тя звънна на Коротков:
— Юра, приготвила съм ти документчета за подпис. Кога да намина?
— Ела сега, след половин час излизам, имам уговорена среща.
Гласът му се стори на Настя малко странен. А и видът на заместник-началника на отдела се оказа не съвсем обичаен — вместо с традиционните дънки и джемпър върху ризата, Коротков беше облечен с костюм, и то явно нов, доста хубав, започналият да оредява перчем беше майсторски подстриган, а такава неувереност в погледа му Настя не бе виждала никога през осемнайсетте години, през които се познаваха.
— Какво се е случило? — ужасено възкликна тя, едва прекрачила прага.
— Защо бе?
— Ами не приличаш на себе си. Да не са те викали в министерството? Ръководството ли те нахока?
— Не, с Ирка ходихме да подаваме заявление. Та си купих това костюмче… Все пак ще съм младоженец… Не знам, Аска, някак съм притеснен… — смотолеви Коротков и нервно заопипва вратовръзката, каквато бе отвикнал да носи. — Май не трябваше да се захващам с това, а?
— Ама защо да не е трябвало, Юрочка? — Настя го прегърна и го целуна по бузата. — Честито, ще се обадя и на твоята Ирка днес, ще я поздравя. Браво на вас, всичко е наред. Та нали се обичате, Иришка се отнася с уважение и разбиране към работата ти — за разлика от Лялка, която постоянно те тероризираше, ту ти искаше пари, ту свободно време, — живеете заедно вече година и половина, свикнахте един с друг, опознахте се и сте взели осъзнато и обмислено решение. Защо да не е трябвало? Напротив. Всичко е нормално. Или те е страх, че ще се чувстваш зле с нея?