— Не ме е страх от него, просто не го обичам. Мога да си представя каква физиономия ще направи, когато му кажа за версията за сестрите близначки. Той ще ме затрие.
— Ами не му казвай. Сведения за потърпевшата все едно трябва да се съберат и щом не можем да направим това в Москва, така или иначе трябва да се отиде там, където тя се е родила и израснала. А вече в Новосибирск ръцете ти ще бъдат развързани. С една дума, аз ли да те уча, не си малък. Но има едно усложнение, приятелю. Ще трябва да разговаряш и с началника си. Ще заминеш за Новосибирск, а тук кой ще работи? Кой ще проследява контактите на Сафронов? Нали с теб се разбрахме, че ако от страна на Елена е имало шантаж и са я убили именно заради това, трябва да установим контактите на съпруга й. Кой ще се занимава с това, докато теб те няма?
— Ясно е, че не ти — кисело отвърна Андрей и запремига с предългите си момински мигли. — В това ли се състои твоята практическа помощ — да ми обясняваш, че няма кой да работи?
— И в това също. Ако те е страх, мога да ти окажа практическа помощ, като отида при началника ти. Искаш ли?
— Не искам — избоботи Андрей. — Да не съм малък.
— Е, както искаш. Ако решиш, обади ми се, ще поговоря с него, не ме затруднява. Или подскажи на следователя, нека той те прати в командировка и да се обади на шефа ти, да поиска да отдели хора. Той е в правото си, макар че убийството не е кой знае какво, ама пак си е убийство, тежко престъпление, не може да не се работи по него, това не ти е обир или открадната кола.
— Настя — сериозно я погледна той и дори малко умолително, — ти толкова години работиш в криминален отдел, хайде кажи ми, не може ли нещата да се поставят така, че оперативният работник само да разкрива престъпления и да залавя престъпници, без да прави нищо друго? Тия приказки, обяснения, посещения при ръководството, задкулисни игри, маневри, за да не ядосаш следователя, да не обидиш началника, да не изложиш колегата… Абе иде ти да се обесиш! В края на краищата ние сме детективи, а не мениджъри по организация на работата в колектива, защо постоянно трябва да мислим за това, да се съобразяваме с онова, да се нагаждаме към трето, а? Нашата работа е разкриването на престъпления, а не политиката. И се отчитаме за тази си работа, а не за изграждането на отношения със следователите и със собствените ни началници. Не може ли цялата тази глупост да се премахне?
— Не може — усмихна се Настя, като си припомни себе си на неговата възраст. Тогава в главата й се нижеха точно такива мисли и тя се възмущаваше точно така, когато се оказваше, че трябва да работи не само в интерес на разкриването на престъпленията, но и за много други интереси, които нямат непосредствено отношение към разкриването им. — Детективът, Андрюша, също е човек, разбираш ли? А няколко детективи са вече група. А детективи плюс началник — йерархично структуриран колектив. В един колектив не може да няма отношения между хората. Колективът от оперативни работници и следствие — това е така наречената децентрализирана група, в която има различни подчинения и различни функции, но единна цел и общ обект за работа. Оттам и проблемите на взаимодействието вътре в тази сложна група, и проблемите в отношенията, тъй като следователите, както се досещаш, също са хора. Искаш да бъдеш вълк единак, така ли?
— Искам — призна Чеботаев.
— Няма да стане. Много хора са опитвали — и никой не е успял. Ти рано или късно ще разбереш, че при всяко положение ще трябва да влизаш във взаимоотношения с колегите. Така е подреден светът, приятелю, и няма измъкване.
Не й се искаше да изглежда като морализаторстваща учителка, тя просто споделяше опита си с младия оперативен работник. И в същата секунда се улови, че опит с младежта споделят старшите наставници.
Старшите стари ли са? Пак се отплесна към това… Но от друга страна, щом споделя опита си, значи има какво да сподели. А това вече е плюс.
— Не се притеснявай, Андрюша, всичко ще се оправи — с усмивка каза тя. — Вземи химикалка и пиши списъка с мероприятията. Първо: Новосибирск, история на родовете, условия на живот и възпитание на Шчоткина, всички истории, легенди, слухове, клюки и тям подобни за тяхното семейство. Ще намериш всички, ще ги разпиташ, ще изградиш пълна картина, ще пресъздадеш характера на Шчоткина. Второ: Наталия Разгон. Не я пропускай, срещни се с нея, разпитай я, тя се прибира на десети ноември. Трето: изземи от Сафронов всички книги и списания, които е донесла със себе си Елена от своето жилище, и всичката останала печатна продукция, която още не е иззета: бележници, тефтери, календар-бележници, записки. Всички иззети материали да се проучат внимателно за подчертани места, отметки, листчета за отбелязване, най-често четени фрагменти, бележки по полетата. Да се проверят всички телефони и адреси. Четвърто: установи денонощно наблюдение над Сафронов с цел разкриване на възможни контакти със съучастници. Пето: разпитай служителите от басейна и постоянните посетители, намери измежду тях такива, които са плували заедно с Шчоткина или са се виждали с нея в банята или съблекалнята, проведи подробни разговори с тях на тема описание на външността на Шчоткина и особено за особени белези по тялото й. Венки, белези от рани, петна и така нататък. Ако живата Шчоткина е имала такива, а по тялото на убитата са липсвали, можем с увереност да говорим за наличие на двойник. Между другото, въобще не е задължително това да е нейна родна сестра. Може да е просто двойник — не е чак такава рядкост, дори се правят конкурси за такива. Спомням си, намериха петима Горбачови, ако не и повече, още толкова Елцини. Шесто: продължи проверката на бележките в трудовата книжка на Шчоткина, посети всички места, където тя е работила, събери всички възможни сведения. Особено внимание обърни на информацията за мъжете, с които е имала връзка. Те може да не знаят конкретни неща, но да се досещат. Всички догадки да се проверяват.