Но запазването на апартамента не помогнало да се запази и обичайният начин на живот в него. Престанали да идват многобройните гости, когато били наемани две готвачки, за да приготвят вечеря за всички. Сава Никитич вече не обличал нито фрак, нито смокинг, и дори появата на младата красавица Земфира като съпруга на Борюшка не могла да внесе блясък и оживление в огромното помещение, което просто с часове се изпълвало с мрак и тъга. През трийсет и първа година старият професор починал, след като едва успял да се порадва на внука си, и животът в апартамента на Сретенския булевард станал още по-сив и скучен. Борис Савич, Борюшка, не обичал компании, бил неразговорлив и затворен, макар да казвали за него, че докато баща му имал златни ръце, неговите били брилянтни. През трийсетте години животът постепенно ставал „по-добър и по-весел“ и Степанида Андроновна не губела надежда, че всичко скоро ще се върне: и приемите, и гостите, и вечерните тоалети с голите рамене, и строгите смокинги, и папийонките. Жалко само, че тя вече нямало да може да види това, отново да се потопи в блясъка на скъпоценностите, шумоленето на коприната и тафтата, аромата на парфюмите и сладникавата силна миризма на тютюна за лула, сред звъна на чашите и звучния смях.
— Зема е весела, жива — споделяше с Глаша опита и съображенията си старата домашна помощница, — тя няма да може да живее дълго в такава скука. Ще видиш, тя скоро ще пречупи мрачния характер на Борюшка, ще го промени и тогава всичко ще бъде, както преди. Така че учи се, запомняй каквото ти говоря, събирай ум, докато има от кого. Ще ти е от полза.
Глаша слушаше със затаен дъх. Думите на Степанида й изглеждаха като вълшебни, макар че тя невинаги схващаше тяхното значение. Е, знаеше какво е коприна и тафта, но „вечерен тоалет с голи рамене“ си представяше твърде приблизително, колкото до сладкия аромат на тютюна за лула — това пък й се виждаше съвсем немислимо. На село, където бе израснала, мъжете си свиваха цигари от тютюневи листа и пушекът от тях миришеше най-различно — горчиво, отвратително, остро, — но не и сладко. Всеки ден от своя нов градски живот тя очакваше да настъпи онзи прелом, предречен от Степанида, след който тя ще може да види с очите си неща, които досега й бяха известни само от разкази, от книги или от нямото кино. Пак добре че на село Глаша бе ходила на училище, беше грамотна, така че знаеше да чете, макар и немного бързо, и бе единствената, вземала книжки от селската учителка, завършила навремето института „Смолни“. И пътуващо кино, макар и рядко, бе посещавало селото на Глаша. Но книжките и филмите за красивия живот са едно, а да го видиш с очите си, да слушаш неговите звуци, да вдишваш аромата му — съвсем, съвсем друго…
Ала годините минаваха, а красивият живот все не идваше в просторния апартамент на Богданови. Вместо него идваха посетители при професора, понякога ясни за Глаша, а понякога загадъчни, дори страшни… Ето например през четирийсета година, когато Глаша беше на двайсет години. При професора дойде някакъв странен посетител, не позвъни на вратата, която водеше право в кабинета, а на другата, общата. Глаша, както винаги, отвори. Тя никога не се бе отличавала с висок ръст — не че беше дребна, но не беше и висока, просто средна, и беше свикнала повечето мъже да са по-високи от нея. А този път в апартамента влезе съвсем нисичък човек, но така я погледна, че сякаш студ я скова. И гледаше някак странно, не в очите, а първо в краката, после в корема, после нагоре — в гърдите, в раменете — и чак накрая в лицето. Глаша не можа да помръдне, от ужас дори забрави да поздрави. Тогава в антрето излезе Борис Савич, отмести Глаша и мълчаливо отведе странния човек в своя кабинет. Глаша така си и остана да стои, като закована. Зема, бог да я прости, стоеше пред вратата на хола и също пребледня, устните й трепереха, върви, рече, Глаша, в стаята си и засега не излизай, ако трябва, аз сама ще сервирам чай. Чак после, след три дни, Земфира й обясни, че е идвал самият Берия — голям любител на конните състезания, да пита за един жокей, който предния ден пострадал лошо, така че Лаврентий Павлович решил лично да си изясни картината и да помоли доктора да обърне повече внимание на човека. Какво означава молба на Берия — момичето разбираше и тогава, не беше глупаво, — такава молба е повече от заповед. А Глаша бяха скрили от очите му за всеки случай, защото отдавна се знаело колко обича той младички момичета.