До това място мислите на Глафира Митрофановна стигаха всеки ден, но нататък не помръдваха, защото тогава в душата й се вселяваше смут, който напомняше за Бутни-Дръпни от детската приказка. В една посока я теглеше неоспоримата преданост и безрезервната любов към питомеца й, когото младичката Глашенка още като тринайсетгодишно момиче бе носила на ръце, бе му пяла приспивни песни и бе целувала розовото му дупенце. В другата я теглеха съмненията: а дали е прав? Може би все пак Глебушка избърза, даде воля на неоснователни подозрения, които го направиха нещастен, а можеше, можеше да живее, заобиколен от семейство, деца, внуци… Глафира не знаеше цялата истина, но ужасното беше, че и Глебушка не знаеше тази истина напълно, затова се мъчи сега. И тя заедно с него. Защото Илюшенка, първия син на Глеб Борисович, пак тя го бе отгледала и се бе привързала към мъника, и го бе обичала дори само задето беше Глебушкина кръв. А после Илюшенка престана да идва при баща си. Щеше да идва, той не е злопаметен, сигурно отдавна щеше да прости на баща си, ама Глебушка не го приема. Не, не е така, разбира се, не му отказва направо, но и не го кани, пуска го вкъщи, но рядко, и то само когато няма начин да не го пусне. На рождения си ден например, когато всички идват да му честитят, или преди Нова година, когато е прието да се поднасят подаръци. Но бащата се държи сухо със сина си, разговорите са кратки, не го поглежда в очите. И цялата тази работа — защо? Заради собствената си глупост. Колкото и да обичаше Глеб Борисович, Глафира Митрофановна оценяваше постъпките му обективно и критично, макар че нейната полусестринска-полумайчина любов не намаляваше от това. Много й се искаше да оправдае Глебушка, но разбираше, че ако за историята с братовчеда Григорий не се знае кой е виновен и има ли изобщо виновен, то за историята с Илюшенка виновен бе единствено Глебушка и никой друг. А сега от всичко това страда Лада, макар че момичето изобщо няма никаква вина пред Глебушка. Ако той поиска съвет от старата си бавачка, тя, разбира се, би му казала много неща, но не е такъв нейният Глебушка — да търси съвет от някого, цял живот си е бил непокорен и упорит, знае си само своето.
А сега какво? Не живот, а мъка. Стигна се дотам, че и братовчед му Григорий, и Илюша, и по-малката Лада, и двете съпруги мразят Глебушка и само чакат смъртта му. А той, като напук, пръска пари безогледно, не ги брои, когато купува нещо — дори не пита за цената, само отваря портмонето си. И най-важното, какво купува? Ненужни неща. Излишни. Плаща луди пари на шофьора Генка, а за какво? Сякаш не може сам да шофира. Че и колата не е от евтините, Глафира прекрасно си спомня как той седеше, затрупан със списания, гледаше картинките, четеше статиите, избираше нещо по-скъпо и по-хубаво. А за какво ти е по-скъпа? И евтините возят хубаво, стига да возят. С костюми, палта, шлифери и обувки претъпка гардеробната, толкова дрехи тук имаше само при покойната Зема, ама тя беше артистка, а сега? Къде ще ходи с тях? Толкова дрехи един нормален мъж не може да износи и за двеста години, а Глебушка — чак страх те хваща! — подкара осмата десетица. Е, за храната пак бива, и Глафира обича да готви с хубави продукти, натурални, пресни, без консерванти и разни други химически гадости, незамразявани и непрестояли. Все пак тя е първокласна кулинарка, кухнята е нейната гордост, на самата нея й е приятно, когато гозбите стават вкусни, а такива могат да се сготвят само от най-добрите и пресни продукти. Но всичко останало просто акълът не го побира! Ето например за миналата зима купи на Глафира кожено палтенце — от норка, късичко, до коленете, страшно красиво, кремаво-бежово и леко като пухче. И шапка към него. Кожата се казва „стригана норка“, наглед прилича на козя, а на пипане е като коприна и лека като перушинка. Къде ти тя ще носи такова палто на нейните години? Вярно, приятно е, откак се е родила, не е носила такива скъпи дрехи, после специално се отби в магазина и погледна колко струват такива палта. Само дето не получи сърдечен удар, като видя етикета! Изобщо през последните години, откак започна да работи с Катерина и Васенка, Глебушка направи много подаръци на Глафира: ту часовниче със златна верижка ще й купи, ту обички и колие с перли, ту дрешки — има точно око, отгатва номера без мерене, сега Глафира ходи като първа модаджийка и никой не може да каже, че е домашна помощничка. Когато донесе перлите, Глафира направо надигна вой: да не е полудял, къде ти на нейната възраст ще носи перли, тя става за нещо по-простичко, за евтина бижутерия, а Глебушка се разсмя и каза, че на нейната възраст може да носи само перли, гледал бил в чужбина как се обличат бабите — всичките били с обувки с токчета, светли сака, на врата — хубаво шалче, да си прикриват бръчките, с панталони или полички до коляното, а не до земята, не се притесняват от краката си с изпъкналите разширени вени, прическите им прически, на пръстите — по няколко пръстена, на китките — гривни, а на ушите — непременно перли. И ти, Глаша, вика, ще изглеждаш като европейска бабичка, ти си ми най-близкият човек, никакви пари не ми се свидят за теб. Хем наистина не му се свидят! Гърбът на Глафира е изправен, тя държи главата си високо, ходи бързо и когато Глебушка я облече като европейка, сякаш се и подмлади. Във всеки случай гледа отражението си в огледалото с удоволствие и признава, че изглежда много по-добре от другите жени, доживели до нейната възраст.